„Защото никога няма да се срещнем“ с … Теми

Не… С Теми от Writing is fun ще се видим, просто решихме още в самото начало за тази книга да ви говорим заедно. За да не се прескачаме Теми създаде форма от въпроси Преди-По Време-След прочита на книгата. Формата е комбинация от въпроси от различни чуждестранни сайтове, като Теми подбра най-интересните и дружно ги преведохме. Ако искате да видите какво ни е мнението за книгата и доближават ли се гледните ни точки ще трябва да прочетете какво имаме да кажем!!!! Обичайният ми рейтинг със звезди, информация за издателство и страници ще видите най-отдолу в поста.

Оли и Мориц са най-добри приятели, но никога няма да се срещнат. Оли страда от опасна за живота алергия към електричеството, а слабото сърце на Мориц изисква пейсмейкър. Ако някога се срещнат, и двамата могат да умрат. Двете момчета живеят като изгнаници от обществото, но чрез писмата, които си разменят, помежду им се установява силна връзка – спасително въже в мрачни времена: когато единствената приятелка на Оли, Лиз, го изоставя, а Мориц се бори с грубиян, решен да го унищожи. Но когато Мориц разкрива ключа към общото им, зловещо минало, започнало преди години в загадъчна германска лаборатория, приятелството им е изправено пред изпитание, което нито единият, нито другият е очаквал.

Разказана под формата на писма от Оли и Мориц – два необикновени нови гласа, – тази история за невъзможно приятелство и надежда при странни обстоятелства съчетава елементи на научна фантастика с темите за порастването. Забавен, мрачен, невероятно вдъхновяващ и абсолютно незабравим разказ.

Започваме!

Въпроси преди прочита на книгата:

За какво мислите, че ще е историята? Защо стигнахте до това заключение?

Р: История за приятелството. Мисля, че е така заради анотацията. Поне това което прочетох от нея ме навежда на мисълта, че Оли и Мориц ще изградят силна приятелска връзка.

Т: За две момчета, които разказват за живота си един на друг чрез писма. За жалост и двамата страдат от заболявания, които им пречат да се срещнат. Всичко това е включено в сюжета на книгата на гърба на корицата.

Какви герои мислиш, че ще има в историята?

Р: Млади хора търсещи приятели и подкрепа, които не виждат в другите по една или друга причина.

Т: Тъй като книгата е тинейджърска, предполагам, че героите в книгата ще са млади момчета още в гимназията.

Какво знаеш за темата, която книгата обхваща?

Р: Разстоянията са безсилни, когато става дума за едно истинско приятелство. Хора които са далеч от теб, могат да са ДО теб в едни от най-трудните ти моменти.

Т: Много ми харесват и другите подобни книги на Enthusiast, чувствам ги толкова истински.

Въпроси по време на прочита на книгата:

Кои са главните герои?

Р: За мен са Оли и Мориц.

Т: Главните герои са двама тинейджъри – Оливър и Мориц. Оливър не може да се доближава до нищо електрическо, а Мориц има пейсмейкър заради слабото си сърце ( в допълнение не може и да вижда, но има невероятен слух).

Къде се развива историята?

Р: Хм… В горите на Америка и Германски град.

Т: Тъй като Оли и Мориц си пращат писма, за да си помогнат и един вид да оцелеят сред нормалните хора, съответно и не могат да се срещнат – Оли живее в отдалечена къща в гората, където няма близост до електричество. Мориц, също се опитва да се справя с трудностите в неговия живот в Германия.

Ако беше в историята, какво щеше да виждаш, чуваш, вкусваш или чувстваш?

Р: Този въпрос ми е абсурдно странен.

Т: Мисля да пропусна този въпрос, тъй като този сюжет не е от книгите, които ме карат да живея в тях, прекалено е суров към главните герои.

Какво щеше да направиш, ако беше герой в книгата?

Р: Знам, че нямаше да се предам дори и за момент.

Т: Предполагам, че е трудно да кажа, тъй като за да се поставиш на тяхно място, трябва да приемеш и техните заболявания и трудности, което мисля, че ще е много тежко.

Какъв е проблемът в тази история?

Р: Според мен поне до момента в който съм стигнала основният проблем е за това, как хората различни от обществото било то със заболявания, сексуалност или друг отличителен белег се чувстват до някаква степен отритнати от другите, макар и да са като тях, хора с чувства, мисли и ежедневие, просто имат по-силно изразена индивидуална черта.

Т: В книгата се засяга предимно пътя, който Оли и Мориц извървяват, за да се впишат поне една идея сред тълпата, да не са така откъснати, различни и аутсайдери.

Въпроси след прочита на книгата:

Какво е основното послание на книгата?

Р: Поне за мен е, че хората които се различават по един или друг начин: заболяване, недъг, сексуална ориентация, възприятие за света (естествено без да са опасни), са също така и нормални, като всички останали. Функционират по същият начин, имат нужда от разбиране, от човек с който да споделят радоси и неволи, приятели, време, свобода. Освен всичко останало книгата е и послание за истинското приятелство, че когато то е там, времето и разстоянието не е от значение.

Т: Според мен, съобщението, което книгата предава е – по какъв макар и малък начин, чрез тези писма, героите всъщност успяват да си помогнат един на друг и да си вхъхнат кураж.

Какви въпроси искаш да зададеш на автора?

Р: За съжаление не ме трогна чак толкова, че да искам да попитам авторката нещо. Остави ме с противоречиви емоции, но не и въпроси.

Т: Интересно ми е, какво точно е породило идеята на писателката за книгата. Защо именно две момчета със заболявания, защо не две момчета с различни ексцентрични хобита или нещо друго.

Разкажете част от историята със свои думи?

Р: Хм… това значи да направя нещо, което никога не правя… Но да кажем така, хареса ми моментът в който Мориц прие, че на чувствата му няма да бъде отвърнато по начина по който очаква и успя да продължи напред в това отношение.

Т: Чак да преразкажа надали ще мога, тъй като не помня текста на изуст. Но, ще ви кажа най-интересния момент в книгата за мен – именно *МАЛЪК СПОЙЛЕР* как точно е замесен лекуващия лекар, който реално ги моли да си пишат и комуникират в целия сюжет – и как от двама непознати, Оли и Мориц стават най-добри приятели.

Наслади ли се на книгата? Би ли я препоръчал на някой?

Р: Чувствам се раздвоена с това как да отговоря на този въпрос. Разбрах я, разбрах посланието ѝ поне според мен, усетих как се чувстват героите, но не съм сигунра, че ѝ се насладих. Просто на моменти нещата се случваха бавно и протяжено, особено така наречената биография на Оли, сякаш авторката си изсмукваше случките от пръстите. Мо от друга страна определено ми бе по-интересен като персонаж, някак си се развиваше. До колко бих я препоръчала? Това, че не е моята книга, не означава, че не е книгата на някой друг. Винаги съм била на мнение, че трябва да даваме шанс на книги за които хора не са изсипали суперлативи, само защото може да се окажат нашите книги. А и в интерес на истината това е книга, която те кара да се замислиш за отношението на света, към различното, за своето отношение към хората, за това не е зле на книгата да се даде шанс.

Т: Не мога да кажа, че книгата не ми хареса, макар и да признавам, че в началото и усещах привкус на странност. По-скоро това беше породено, както казах от необичайния сюжет, който писателката е избрала. Лично по собствената си скала дадох на книгата оценка 3/5. Мисля, че вместо да „я тикам“ в нечии ръце с думи, по-добре всеки сам за себе си да прецени дали това ще е неговата книга, тъй като не всички харесваме едно и също.

„Защото никога няма да се срещнем“
Лия Томас
Страници: 344
Издава: Enthusiast