Последното приключение на Джак Уест Младши

Сбогом, Джак! (не е спойлер, все пак е финална книга на поредицата)

Случвало ли ви се е да вземете книга, за която сте копнели от месеци, дори години в ръце и да я разтворите със страх? Със страх, че пораженията ще са големи, а емоцията опустошителна, защото този автор ви е поднесъл толкова изненади, приятни и неприятни, че вече сте им изгубили бройката? Това беше моето усещане, когато „Един невъзможен лабиринт“ попадна в ръцете ми.

Andy Biersack: They don’t need to understand

Чаках тази книга доста време. И да си призная ми беше странно да чета биографична книга (защото за мен не е мемоар) на човек, който е по-млад от мен.

Време за класика с „Брулени Хълмове“

Втори прочит, а усещането е толкова по-различно от първия. Казвам усещане, защото за първи път прочетох „Брулени хълмове“ между 5 и 7 клас. Дори не помня кога точно. Беше време, в което откривах красотата на училищната библиотека и не спирах да се ровя в книгите там. Спомням си, че когато взех тази книга,библиотекарката ме изгледа доста странно, но… Каквото-такова. Сега, много години по-късно, когато осъзнах, че освен името на Хийтклиф не помня абсолютно нищо друго, реших, че е крайно време да отдам чест и да препрочета и тази класика.

Джак Уест в търсене на изгубените планини

За мен издаването на всяка една книга от поредицата приключения на Джак Уест е празник. Въпреки всичките налични поредици в блога ми, тази е най-най-най-любимата ми, която следя вече и аз не знам колко години… 15?

Единственият минус е, че всяка следваща книга ни доближава до големия финал, защото, за разлика от други автори, Матю е от хората, които казват, че не искат да пишат отново и отново за Джак, а иска да сложи финала там, където го е видял в началото и да го остави така, за да може самият той да премине на следващото приключение. Това е едно от нещата, които много ми харесват у него. Няма да ви казвам към колко поредици и автори съм загубила интерес, защото са решили да пишат една поредица 25 години, че и повече. Не харесвам поредици с по над 10 книги, пък какво остава за 20 и нагоре. Харесва ми и това, че Матю е от авторите, които проучват до дупка. Ровят се в митологии, консултират се с историци, политици, военни и т.н., за да може, макар и почти невъзможните ситуации (да си го кажем невъзможни) в книгите му, поне да имат логика и реални исторически и други данни.

Българска история в книга-игра

Здравейте, приятели.

Днес ми се ще да си поговорим за нещо, което мислех, че е отдавна забравено, а именно книгите-игри.

В моето детство те бяха много популярни, спомням си и до ден-днешен „Замъкът на таласъмите“, играехме я отново и отново и с всеки следващ път, когато я вземеше някой от библиотеката, тя заприличваше все повече на баница, страниците ѝ се разпадаха, беше лепена поне десетина пъти, но хората продължаваха да я взимат.

После някак си книгите-игри минаха лека-полека в забвение и от години не ми беше попадала такава. Дори и да ги е имало, просто не попадаха при мен. Затова, когато от Артхолик се свързаха с мен и ми предложиха да стана част от приключението на Асверг, реших защо пък не. В крайна сметка споменът, който имах за книгите-игри беше положителен.