Плашилото се завръща


Здравейте, приятели!
За финал на седмицата си пазя това ревю на автор за който сигурно вече ви е писнало да ме слушате да говоря. Но Райли винаги ми е бил най-любимият автор на екшън трилъри. Особено място в сърцето ми имат поредиците за Джак Уест Младши и Шейн Скофийлд – Плашилото. Отлагах „Плашилото и армията на крадците“ доста дълго време, защото след финалът на  „Плашилото“ не бях сигурна, че имам смелостта да посегна към последната написана от поредицата книга без да съм психически подготвена.

Continue reading „Плашилото се завръща“

Advertisements

Добре дошли в ОАЗИС


Здравейте, приятели!
Току позачезна и след някой месец избухна с няколко ревюта поред. Днес ще си говорим за „Играч първи, приготви се“ , книгата направи голям фурор, а филмът разбуни духовете. Аз имах късмета да го гледам преди да прочета книгата и мога с ръка на сърцето да кажа, че ми хареса, още повече, че допирните им точки са доста малко, но за това в поста.

Continue reading „Добре дошли в ОАЗИС“

Осъдените души в сърцето на Испания

Днес ще си говорим за диамантите в родната ни литература. По принцип обичам много български автори, макар и малко от тях да са съвременни. Талев, Йовков и Димов са едни сред любимците ми. До сега винаги ме е чопкало далеч в съзнанието, чувството за вина, че така и не съм посегнала към „Осъдени души“, но докато бях в отпуска, успях да я прочета и да ѝ се насладя.

Continue reading „Осъдените души в сърцето на Испания“

Когато принцовете изчезнат и властват принцесите

Здравейте, приятели!
Днес ще си говорим за още едно от морските ми приключения, а имено продължението на „Училището за добро и зло“ – „Свят без принцове“.  Не знам колко от вас си спомнят, но първата книга направо ме отнесе и всъщност успя да ме измъкне от доста дълъг застой без четене. На морето се нуждаех от точно такъв тип четиво, леко, приятно и с бързо развиващо се действие, което въпреки обема се изчита лесно.

Continue reading „Когато принцовете изчезнат и властват принцесите“

Истината е някъде там…

Здравейте, приятели!
Знам, че напоследък не съм редовна колкото преди с постовете, но макар четенето да ми се отпуши, музата за снимане замина, а тези с ме следят знаят, че определено предпочитам да ползвам собствен снимков материал за ревютата си, а тази книга определено заслужава снимка.

Continue reading „Истината е някъде там…“