„180 секунди“ емоции

Лято е (чисто календарно), съответно влизам във времето, в което чета и по-романтично ориентирана литература. Някъде между тежките ми книги, по препоръка на Мила Ташева, се промъкна и „180 секунди“. Оказа се доста лятно и приятно четиво. Истината е, че четейки анотацията реших, че по една или друга причина книгата ще ми допадне. Но случи ли се наистина? Знаете понякога корици и анотации лъжат.

„180 Секунди“
Джесика Парк
Страници: 300
Издава: ICU

Книгата ми допадна по ред причини, като история, като правилно оставяне и използване на чуждици (макар „гайс“ все още да не го приемам и толерирам, защото може да се замести с достойни родни думички), но в общи линии книгата е прекрасна. В съзнанието ми изниква една определена дума… Доброта. Макар и наличието на тук-таме някой тъжен и по-мрачен момент, от книгата лъха доброта, кара те поне за малко да повярваш в доброто у хората.

Истинската история започва, когато Алисън е предизвикана да гледа в очите Есбен за цели 180 секунди. На първо четене звучи нищо работа, но реално може да е цяла вечност. И от тук започва едно невероятно приключение…

Няма да излъжа, ако кажа, че книгата е емоционална. Просълзи ме на доста моменти (за ужас на изкуствените ми мигли) и ме накара да се усмихна на още повече.

Закопнях за усещания каквито изпитват героите, да не говорим, че доста често съм била като Алисън в началото на книгата. Като цяло книгата ме накара да чувствам. Много и всякакви неща радост, вълнение, тъга, неописуем ужас (няма такива сцени в книгата, просто лични асоциации) и много надежда.

Хареса ми всеки един герой показан от авторката и макар на моменти да бе предвидима, това не я направи по-малко прекрасна. Мисля, че беше един добър първи досег с книгите на ICU и със сигурност не мисля да е последен. Препоръчвам я а всеки, който е загубил вяра в доброто, надежда в хората, всеки който строи стени около себе си и има проблеми с доверието. Препоръчвам я на всеки, който има нужда да се усмихне, да поплаче и да чувства отново. И най-вече на тези, които имат нужда от доброта в живота си, било то и на хартия.

Currently  playing: Dvicio – Justo Ahora

P.S. И да, реших вече в края на всяко ревю да ви оставям името на песента, която слушам в момента, пък вие, ако решите ще си я чуете сами ♥