Всеки Глас е важен

Задават се няколко ревюта на доста сериозна тематика. „Говори“ на Лори Халсе Андерсен е точно такава. Сериозна и важна. Няма да губя времето в излияния и закачки, както правя с повечето си ревюта, а просто ще ви разкажа за това как аз видях книгата.

„Говори“
Лори Халсе Андерсен
Страници: 236
Издава: Ciela Books

Макар и оценката ми да не е от най-високите, все пак смятам, че книгата е важна и значима.

Ще започна с това защо смятам, че книгата е важна… Действието ѝ се върти около едно определено събитие, което преобръща живота на главната героиня. Превръща я в асоциална персона и нежелана в училищния стол фигура. И всичко това само – защото е провалила най-голямото парти, позволявайки си да извика полиция. И ето тук идва моментът, в който никой не пита „Защо?“, а след време не отчита и промяната в нея. А и кой да забележи, след като тя отказва да говори с хората.

Това е точно тема, на която да се даде гласност. Не само за случката, променила живота ѝ, а и за това, че всеки трябва да използва своя глас. Да крещи, ако трябва, когато се случва нещо грозно, нередно или неправилно. В общество и време, в които хората подминават бедите и неправдите или ги снимат с телефоните си, само за да могат да изявят възмущението си в социалните мрежи, трябва да се агитира да използваме гласа си. Не след месец или два, а сега и то  веднага. Всяка една премълчана неправда може да доведе до много по-лоши последствия след време. Идеята на книгата е добра и силна, което я прави трогателна за по-младите читатели.

А сега за това, което ѝ липсваше според мен… Може би това се дължи чисто и просто на психологическите курсове в университета или на нещо друго, но на мен не ми достигаше емоция. Това е едно от най-травмиращите неща, които могат да се случат на някого. Очаквах повече разкъсваща емоция, повече самообвинение (не ме разбирайте погрешно, това е характерно в голям процент от необявените случаи на изнасилване), повече вътрешно терзание и повече фокус върху начина, по който героинята успява да премине през тях, откривайки своят лъч светлина. Това е емоция, която трябва да те стисне за гърлото и да не пуска. Друго, което ми попречи да дам по-висока оценка, е начинът, по който някои взаимоотношения увиснаха в нищото, както и доста претупаният финал.

Радвам се обаче, че има книги като тази, които се превръщат в опора за някои и учат други да използват гласа си. Прочетете я, все пак аз съм корав за трогване камък и може това, което на мен е липсвало, да разплаче вас.