И дъхът стана въздух…

Книгата седи до мен, сгушена и предала своето послание и история, а аз я поглеждам отново и отново в опит да събера мислите си, защото ми се ще да напиша нещо за нея, не мога тихомълком да я отбележа, като прочетена. Иска ми се да ви споделя, колкото може повече за нея, но как се споделят впечатления за мемоарите на един умиращ мъж?

Continue reading „И дъхът стана въздух…“

Advertisements