И дъхът стана въздух…

Книгата седи до мен, сгушена и предала своето послание и история, а аз я поглеждам отново и отново в опит да събера мислите си, защото ми се ще да напиша нещо за нея, не мога тихомълком да я отбележа, като прочетена. Иска ми се да ви споделя, колкото може повече за нея, но как се споделят впечатления за мемоарите на един умиращ мъж?

Continue reading „И дъхът стана въздух…“