Добре дошли на Каравала

Първото ревю за годината! Да избера да сложа „Каравал“ в колекцията си от книги беше чисто естетически избор, признавам. Това е един от моментите, в които корицата просто те зове. До тук добре, но остава и предизвикателството съдържанието да ти хареса. Въпросът е дали се случи с претенцията, която списва този блог. Претенция, защото очакванията и изискванията ми всеки път са различни, но не е лесно, когато се опитваш да чуеш повече от един глас в главата си. Майтапа на страна… време е за сериозната част.

Continue reading „Добре дошли на Каравала“

Advertisements

Аполон и тъмното пророчество

Обожавам Рик Риърдън и историите му са истинско удоволствие за мен. Уви, умишлено пускам това ревю, защото не искам да приключвам книжната си година по този начин. Защо? След малко ще разберете…

Continue reading „Аполон и тъмното пророчество“

Вой и шепот в една „Чернобилска молитва“

 

Това за мен беше една от най-очакваните, всъщност най-очакваната книга за годината. От момента, в който прочетох откъса, пуснат официално в книжното пространство, не можех да си избия прочетеното от съзнанието и знаех, че не само искам, но и трябва да прочета тази книга. Защо трябва? Защото това е от онези книги, значимите, показващи суровата и истинска действителност, разкривайки неща, премълчани от другите. Ако сте читател, който посяга към книгите, само за да му хубаво и забавно, който предпочита да избягва реалността, спрете дотук. Ако искате да ви заведа на емоционалното приключение, което представлява „Чернобилска молитва“ с всичките ѝ потресаващи и стискащи за гърлото моменти (да, точно така – за първи път в ревюто си ще включа и цитати), продължете да четете.

Continue reading „Вой и шепот в една „Чернобилска молитва““

Тихо се сипе първият сняг и BOPS иде пак!

Има-няма, кога със сняг, кога без, последният BOPS за 2017 почука на входните врати. Тихо и срамежливо, малко понаедрял, празници са все пак подава глава и размахва хартия, в която са се скрили коледни изненади.

Опитва се да убие Гринчът в мен и да събуди някакъв Коледен дух у мен. Да, да, да … Доста дълго време му се дърпам вече. Всъщност две мои феи успяха да го разбудят малко. А дали BOPS го накара да се разгори? Стоооой! Пак бяга! Иска да пази тайните само за себе си! Тъкмо я хванах гадината и по-добре да почвам да я разопаковам, така че скачайте с мен през комина, че току виж избягала пак.

Continue reading „Тихо се сипе първият сняг и BOPS иде пак!“

Един „Благословен“ BOPS на хоризонта

Има един горчиво-сладък привкус разопаковането на тази кутия. Може би, защото това е финалът на едно приключение, което започнах със смесени чувства и с всяка следваща стъпка започнах да обичам все повече и повече. Ако не беше BOPS едва ли щях да открия „Проклятието на Воронина“ или да се запозная с приказно същество, каквато е Цвети. Затова BOPS ми става още по-скъп като идея. Но естествено, никой не иска да слуша сантименталности, затова ви хвърлям в дълбокото.

Continue reading „Един „Благословен“ BOPS на хоризонта“