Книги, Uncategorized

„180 секунди“ емоции

Лято е (чисто календарно), съответно влизам във времето, в което чета и по-романтично ориентирана литература. Някъде между тежките ми книги, по препоръка на Мила Ташева, се промъкна и „180 секунди“. Оказа се доста лятно и приятно четиво. Истината е, че четейки анотацията реших, че по една или друга причина книгата ще ми допадне. Но случи ли се наистина? Знаете понякога корици и анотации лъжат.

Има още

Реклами
Книги

Тъмни съзaклятия: Повелител на сенките

 

 

Тъмни съзаклятия: Лейди Полунощ

Здравейте, приятели. Три години по-късно моя милост реши да поеме на следващия етап от приключението. Истината е, че не исках да го правя, без да е излязла третата книга, но тя вече е факт и аз с радост захванах „Повелител на сенките“. Няма да ви говоря за автора, всички вече знаете за слабостта ми към Касандра, вселената, която е създала и Магнус Бейн. Но за него по-натам. В друг пост.

Има още

Книги

Новини или по-скоро неновини

Здравейте, приятели!
Не искам да убивам ентусиазмът ви в зародиш /ако изобщо го има/, но това не е рубрика. А и новини, новини, колко да са новини. Отдавна вече съм тръбила за тях, както и книжното ни общество, но пък се събраха много на куп и моя милост все пак трябва да отбележи събитието по някакъв начин!

Има още

Книги

Коледни тайни и аромат на шотландско уиски

Здравейте, приятели!
Тези от вас, които ме следят знаят, че рядко посягам към такъв тип книги, но… за мен лятото, времето около Коледа, а понякога дори и самата зима, са тези сезони, които размекват някакво кътче в мен и ми се ще да подхвана някой и друг романтичен роман. Планът беше да прочета „Коледна тайна“ по Коледа, но… Излязох от тъмната безкнижна дупка малко след Коледа със съвсем различна книга. Навън обаче още вали сняг, студено е и може ѝ Коледа да мина, но пък усещането за зима, елхи, камини и гореща напитка все още витае около нас.

Има още

Книги

Мрак и Светлина се сблъскват в достоен финал

Здравейте, приятели!
Не знам дали съм изплувала за постоянно от така наречения reading slump, но знам, че поне за момента В.Е. Шуаб ме издърпа отново в светлото книжно пространство. Чаках тази книга от момента, в който затворих „Сборище на сенки“, чаках я и постоянно се връщах към края на втората в мислите си. Благодаря на „ЕМАС“, че се смилиха над моето нетърпение и ми дадоха възможността да я прочета почти с излизането ѝ. А сега… Мисля, че това ревю може и да съдържа някои препратки към втората и не обещавам, че няма да засегна вече случили се събития. Ще се старая да избягвам градиозни спойлери, но…

Има още