Uncategorized

Когато принцът се превърне в крал

Здравейте, приятели!
Няма да се оправдавам заради отсъствието си, защото сигурно вече ви е писнало от това. Определено в последните две години съм по-бавна с четенето, но за сметка на това продължавам да имам желанието да споделям впечатленията си от всички книги, които съм прочела. Някои от вас може и да помнят възторгa ми миналата година от книгата на Холи Блек „The Cruel Prince“, едва ли е нужно да ви казвам с какво нетърпение и живо любопитство очаквах излизането на точно тази книга. Краят на началото за историята на Елфхейм беше един от тези, които да те накарат да останеш без маникюр, да метнеш едно-две неща по стената и да настояваш за следващата книга, без значение, че няма да ти се получи сега и веднага.

„The Wicked King“
The folk of the Air #2
Holly Black
Страници: 322
Издава: Hot Key Books
Скоро на български: ИБИС

Така преди да ви споделя впечатленията си от втората книга искам да бия барабаните. Естествено, ако следите страничката на блога във Фейсбук, вече сте чули, а и буукстаграм обществото също избухна, но…

Да… барабани… За вече стари новини… Точно така!!! „The Cruel Prince“ ще излезе на български. И макар аз да смятам да си завърша поредицата на английски, ще си взема и родните копия. Поредицата ще се издава от Издателство ИБИС и с това става две техни поредици, които следя. А сега… да се върнем на ревюто.

Оставихме света на Елфхейм в хаос и объркване с нов крал. Кардан от капризен и зъл принц се озова с кралската корона на главата си, а Джуд се превърна в негов най-близък съветник. Но дали всъщност всичко е така както изглежда. Естествено няма да задълбавам над това, защото не искам да ви напълня със спойлери за предната книга, ако не сте я чели.

В „The Wicked King“ интригите достигат до ново ниво. Тъкмо, когато си решил, че вече няма на къде и сигурно си видял всичко от коварността и подмолността на елфите, че вече нищо не може да те изненада, Холи Блек най-вероятно със самодоволна усмивка решава да покаже на читателя колко много греши.

Истината е, че след въздигането на новия крал всеки иска да изгради нови позиции, някои искат война и кръв, други искат да се домогнат до краля и на пътя на всичко това седи Джуд, която се опитва да не се оплете като пате в кълчища в собствената си игра. И макар във втората книга да има доза повече романс /считайте само 5 страници повече от предната книга/, Холи не изневерява на историята, която започна. Светът продължава да е изпълнен със заговори, интриги, предателства и убийства. Никой не е такъв какъвто изглежда и на никого не можеш да имаш доверие.

Определено до излизането на книгата имах своите съмнения дали ще ми хареса, дали авторката ще запази нивото и динамиката на историята, но истината е, че „The Wicked King“ не само, че не ме разочарова, а ме накара да обикна поредицата повече от преди /признавам не мислех, че това е възможно/. Освен разнообразния свят, който показва, отцепвайки се от романтичният елфически образ на елфите, който бе наложен, Холи притежава това майсторство да не ти позволява да предвидиш какво и кой. Дава малки указания, че нещо се случва и те кара да се разкъсаш на парчета, за да се чудиш кой предава кого, кой ще нападне, кой ще предизвика кървава баня и какво ще се случи. И накрая… накрая просто оставаш с широко отворена уста и възмутено възкликвайки от факта, че следващата книга ще излезе след година, а като знаеш и заглавието ѝ, вече ти иде да крещиш и да се тръшкаш като малко дете, изисквайки я сега, веднага… Естествено, без никой да те отрази.

Дали продължавам да стоя зад тази поредица? Ако не си личи по всичко, което изписах съм длъжна да кажа HELL YEAH. Харесвам този свят на Холи Блек. Не!Обичам го!!! Обичам, че е различен, че предизвиква читателя да търси отговори и да се проваля в това, харесва ми, че всяка една от книгите ме остави с „WTF“ изражение, искайки и нуждаейки се от още една доза от обитателите на Елфхейм и техните истории. Героите на Холи са силни и успяват да намерят място в сърцата на читателите, те успешно дразнят, а после те карат да ги обичаш. Упоритата Джуд, която искаш да плеснеш от време на време, но все пак ѝ симпатизираш. Кардан в цялата си прелест на безразличие, хапливост и ирония и все пак обвит в мъгла от мистерии. Тарин влюбена и безобидна, наивна и макар да прилича визуално на Джуд, нищо общо. Жадният за кръв Мадок, такъв, какъвто трябва да бъде един генерал. Властната кралица на морето Орла и търсещата своето място нейна дъщеря Никасия.

Изобщо Холи поднася прекрасен букет от герои, оплитайки ги в сложни и подмолни събития и начертавайки им един път, който кара читателя да отвръща страница след страница със затаен дъх. А на лакомите за новата книга, като мен ни остава само да чакаме със затаен дъх цяла година до излизането на „….“ естествено, че пропускам заглавието, за да няма спойлери. Но да… пригответе се за изненади, много изненади.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s