Книги

На западния фронт нищо ново…


Здравейте, приятели! Заставам пред вас с едно от онези, трудните ревюта, ревютата с които искаш да кажеш толкова много, но няма достатъчно думи да опишат това, което си прочел.  Това бе първата ми среща с Ремарк и мога да кажа смело, че няма да е последната, но… това беше една изключително тежка и трудна среща за която ще ви споделя всеки момент.

Ерих Мария Ремарк, мили приятели е брилянтен. Брилянтен е с това колко умело ви пренася на местата на които той иска вие да бъдете, колко живо и реалистично описва окопите на първата световна война, карайки ви едва ли не да усетите барута от избухнали снаряди да полепва по гърлото ви, да чувате писъците на осакатените войници и да усещате гърлото си пресъхнало от ужасът на оцелелите.

Дали защото е брилянтен автор или защото самият той е бил на Западния фронт по време на първата световна война, точно на възрастта на главните герои в книгата, това ми предстои да науча, защото това няма да е първата и последната ми среща с него.

Книгата е толкова истинска, показваща тежкият път на един войник още незавършил училище за да се присъедини към армията. Пълен с надежди, вярващ че прави всичко в името на отечеството. Може би не на напразно героят разказващ първата част от книгата носи името Паул (истинското име на автора е Ерих Паул Ремарк), младеж отишъл на фронта заедно със своите приятели и връстници.

Картините, които авторът измъква от перото си са живи и тежки, реални и грозни, показващи истинското лице на войната. Показващо онези млади хора на фронта избиващи се един друг в името на нечия друга кауза, вярвайки, че защитават своето отечество.  Виждаме трансформацията на млади и енергични млади хора, които бавно вървят по пътя на смъртта и осакатяването за да се превърнат в състарени душевно и морално, празни обвивки, носещи в себе си тътена на снарядите и барабаният огън, а надеждата за мир отдавна вече е угаснала в сърцата им…

За нещастие, силата и искреността на книгата са причина за враждебна вълна от националистическите среди към автора, като го обвиняват в предателство към войникът от първата световна война, без да ги интересува, че самият той е бил един от тези войници, които се принуждават да дочакат краят на войната в лазарета, защото са пострадали от вражески огън.

И въпреки тези враждебни емоции към него се появява и продължението на „Западния фронт нищо ново“, а имено „Обратният път“ , книгата заради която той е принуден да се премести в Швейцария, защото е мразена и недолюбвана в неговата родна Германия.

А „Обратният път“… За него сме слушали, чели и гледали филми… И Ремарк го описва толкова силно, толкова детайлно, че на читеталя му се иска да направи нещо, но не може… Пътят обратно е този, който води от войната към мира, но как да забравиш? Заминал си млад, невинен и изпълнен с надежда, а се връщаш мъртъв отвътре, потънал в кръв и чуващ екота на изстрелите. Втората част на книгата е дори още по-трудна, защото показва пост травматичният стрес през който преминават ветераните до ден днешен, трудността им да се приспособят и зверските усилия, които трябва да положат за да открият своят път на обратно, обратно към живота, най-трудният път… Ако изобщо го открият.

С помощта на Паул и Ернст, Ерих Мария Ремарк прави читателият част от Първата световна война, кара го да усети всеки един ужас и терзание породено в сърцето на един войник.  Колкото и повече хора да казват, че вече трябва да се четат нови книги и класиките са отживелица, аз продължавам да твърдя, че тези книги, вечните класики трябва да се четат, особено книги като „На западния фронт нищо ново“, защото ние трябва да помним. Трябва да помним жертвите и саможертвите на хората дали животът си с вярата, че защитават своята родина. Защо? Защото никога не се знае, кога някой ще дад своят живот за да запази нашата родина и защото това, което е било тогава, може да се случи днес или утре по-грозно и по-тежко.

В този ред на мисли в главата ми толкова живо изплува една песен, чиито клип ви съветвам да изгледате внимателно, както и да слушате текстът ѝ. Някой и друг коментар под клипчето също може да ви подейства просълзяващо.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s