Uncategorized

Book Blogger Confession TAG

Моята много любима Мери ме тагна в Book Blogger Confession TAG и ужасно съжалявам, че се забавих толкова. А в случай че се чудите защо пък слагам снимка с Цвети Владимирова и последната и книга „Благословени“, ами… След като пазеше сянка дълго време като мой редактор (да, точно така, благодарете на нея за липсата на агонизиращи грешки), тя най-накрая застава като пишещ, за да се включи в тага. И в случай че някой каже „ама тя не е блогър“, well… Винаги когато пожелае, тя ще е гост-блогър тук със собствен профил. Поставяме началото с този таг, където и двете ще отговаряме на въпросите, които Мери ни прати!

♠ Коя книга най-скоро не довърши?

Цвети: Спорно е дали окончателно съм зарязала това заглавие, тъй като все още тая несигурна надежда, че ще я завърша все някога, но ще посоча „Момичето от Бруклин“ на Гийом Мюсо. Не бях чела нищо от този френски писател и покрай разнопосочни ревюта тук-там и под въздействието на интригуващата корица, подхванах книгата с голямо любопитство и положителни очаквания. Оказа се обаче, че стилът на писане никак не ми допадна (един такъв суховат и незадълбочен) и след около петдесетина страници я оставих. Длъжна съм да отбележа, че допускам вероятността времето, в което я започнах, да не е било най-подходящото, защото точно преди това приключих един страхотен и много въздействащ роман, който ме хвърли в мини книжен махмурлук.

Рали: „Малката билкарница в Монмантър“. Имах силното и огромното желание да я преборя, защото виждах и потенциал за някаква романтика, но езотериката, билките и т.н. ми дойдоха в повече.

 

♠ Коя книга е твоят guilty pleasure?

Цвети:  Обичам всякакви жанрове и ако трепетно посягам към разни мили-премили гимназиални истории и шеметно-любовни YA фентъзита, то не изпитвам никаква вина за това! 😀

Рали: Май, май не откривам нещо, което да сложа в графа guilty pleasure в книжно отношение поне.

♠ Коя книга би хвърлила в морето?

Цвети:  Обожемой, „След“ на Анна Тод. Веднага!

Рали: Няма да е само една. Направо в една торба „Здрач“ и „Петдесет нюанса сиво“ всичките книги и д-о-в-и-ж-д-а-н-е!

♠ Коя книга си чела най-много?

Цвети: Не препрочитам книги, само отделни пасажи, но веднъж почти изчетох за втори път четвъртата част на Хари Потър – „Огненият бокал“. Брои ли се?

Рали:  „Стършел“! Цели два пъти!

♠ Коя книга не би искала да получиш като подарък?

Цвети: Значи, ако някой ми подари книга от типа „Как да преборим мързела и да отслабнем с 15 килограма“ или „Как да започнем да харчим парите си по-разумно“, по-добре да бяга.

Рали:  Ако му е мил животът на подаряващия… „50 нюанса сиво“ е по-добре да не му минава през ума дори.

♠ Без коя книга не можеш да живееш?

Цвети: Ако толкова го закъсам, ще взема да си напиша една.

Рали:  Като се има предвид, че не чета книгите по няколко пъти, май няма такава, без която чак пък да не мога да живея.

Коя книга те накара да плачеш най-много?

Цвети: Много трудно ще ме разплачете с книга. Стоически удържам всички ревливи емоции и просто се наслаждавам на опустошението в гръдния ми кош, когато попадна на някое особено трогателно четиво. Ако ми пуснете обаче видео на дете, на което му подаряват кученце или котенце за Коледа… тогава нещата стоят по съвсем различен начин. И след като вече знаете това, можете ли да си представите фонтана от сълзи и сополи, който изригна някъде към последните страници на „Дюи – котето от малката провинциална библиотека, което трогна света“?

ПП: Ако трябва да бъда напълно изчерпателна, сълзи (кротички, съвсем не апокалиптични) съм проливала тази година сравнително често – над някоя и друга  страница на „Далечна светлина“ и съвсем наскоро – „Щиглецът“.

Рали:  Още не мога да реша на коя ревах повече – „Стършел“ или „P.S. I Love You“

Коя корица НЕ харесваш най-много?!

Цвети: Понеже веднага се досещам какво ще отговори Рали на този въпрос, оставям на нея удоволствието да се изкаже по прокълнатата корица. Аз ще посоча „Странната тъга на Ава Лавендър“ на Лесли Уолтън и „Елинор Олифант си е супер“ на Гейл Хъниман – две книги, в които се заглеждам постоянно (е, очевидно заради тяхната „душевност“, а не заради привлекателния им външен вид), но които все не се решавам да си купя точно заради кориците. Ами не. Не.

Рали:  Никога няма да простя на Кръгозор как се изгавриха с корицата на българския вариант на „The Raven Boys“. Мисля, че по-катастрофална, тъжна и бездарна корица едва ли съм виждала досега…

Тагваме Васи от Written in Ink , Кики от A court of books and magic, Кали от LadyBug’s Page и Кая от Just One Book Lover ♥

Enjoy!

Реклами

6 коментара към “Book Blogger Confession TAG”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s