Добре дошли на Каравала

Първото ревю за годината! Да избера да сложа „Каравал“ в колекцията си от книги беше чисто естетически избор, признавам. Това е един от моментите, в които корицата просто те зове. До тук добре, но остава и предизвикателството съдържанието да ти хареса. Въпросът е дали се случи с претенцията, която списва този блог. Претенция, защото очакванията и изискванията ми всеки път са различни, но не е лесно, когато се опитваш да чуеш повече от един глас в главата си. Майтапа на страна… време е за сериозната част.


„Каравал“
Каравал #1
Стефани Гарбър
Страници: 336
Издава: БАРД

Така, няма да ви давам анотация или подробно описание  за какво се разказва в книгата. Ще ви кажа как ме накара да се почувствам, какво ме впечатли и така нататък.

Не знам дали и с други се е случило, но си признавам, че първите 50-60 страници на историята ми тръгнаха доста скучно и дори ми беше малко безинтересно. Поставиха ме в свят със собствена история и митология без да ми дадат особена информация за него, но някъде между 70 и 100 страница магията започна да се пропива и в мен.

Постепенно обстановката на Каравала ме обгърна и аз започнах да се съмнявам във всеки ред, който прочитах, чудейки се до колко случващото се е истина или плод на магията от книгата. Улових се, че започвам да търся във всеки новопоявил се герой Легендата, създателят на Каравала. И общо взето се оказа, че очаквам неочакваното.

Освен прекрасните истории на Гарбър и магичните пориви, успяващи да сложат своето заклинание върху читателя, ми харесаха и героите. Може би за първи път няма нищо, което да ме подразни в главната героиня. Чисто и откровено харесах Скарлет. Хареса ми, че въпреки наивността, с която заходи в началото на книгата, се оказа една силна и решителна персона. Хареса ми как израсна от изплашеното момиче, разчитащо на брак да го измъкне от проблемите му и да защити нея и сестра ѝ, до млада и силна борбена жена, която е способна да се изправи, щом падне, без значение колко силен и жесток е ударът, и да поеме в собствените си ръце юздите на живота и съдбата си.

Хареса ми изобилието на мъжки герои, като във всеки търсех евентуалната Легенда. Джулиън със своята безпардонност, която използва да прикрие загрижеността, Данте със своето мрачно обаяние.

Изобщо „Каравал“ е цветен като Айко, магичен като острова, в който се е скрил със своите тайнствени правила, загадки, тунели и омагьосани замъци, сексапилен и очарователен като Джулиън и смел и топъл (като характер бе хора, като характер) като Скарлет. Може би ми липсваше малко повече обяснение за това как вижда емоциите в цветове, но се надявам да не бъде подминато в следващата книга.

Изобщо, ако търсите истории за магии, игри на живот и смърт, щипка романтика и малко борба, това е вашата книга. За себе си знам, че очаквам с нетърпение втората.

Advertisements

4 thoughts on “Добре дошли на Каравала

  1. Хубаво ревю! Аз още ѝ се чудя дали да я взимам, но ако си я купувам най-вероятно ще прибегна до английското издание – по-красиво ми се струва (на външен вид) 😀

      1. На мен оригиналната ми харесва повече, защото обожавам корици с големи калиграфски надписи ❤

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s