Uncategorized

Вечният „Стършел“

 

След като ви продъних ушите и очите, споменавайки тази книга повече от един път, дойде време и да седна да напиша ревю. Единственото, което ме спираше досега, беше, че просто в съзнанието си пазех спомените от сблъсъка на едно 12-годишно момиче с историята на Стършела. Реших, че е крайно време и аз да взема да прочета книга за втори път в живота си и реших да е точно тази. Дали 22 години по-късно книгата ми въздейства по същия начин?

„Стършел“
Етел Лилиан Войнич
Страници: 316
Издава: Народна младеж

Пристъпих с доза страх към втория прочит на книгата. В главата ми се въртяха въпроси от рода на „Ами ако не ми хареса?“ и всякакви негови производни. Терзаеше ме и мисълта, че винаги съм говорила за книгата с толкова много любов и хората може и заради това да я включат в листата си за прочит, но аз говорех със спомените на едно 12-годишно момиче и ме беше страх да приема мисълта, че може и да съм подвела някого.

Отворих първата страница с притеснение, а тя ме погълна в прегръдките си със своите прекрасни градини и зрънцето, поставящо началото на едно приключение. Когато бях на 12 години, можех да видя един герой, едно приключение и затаявайки дъх да очаквам какво ще се случи в следващата глава. Сега, на 34 години, аз видях много повече, разбрах много повече. 34-годишното ми Аз не гледаше само през романтичния поглед на малко момиченце, жадно за романтика и приключение, 34-годишното Аз видя израстването на героите, агонията и терзанията, през които минават. Докато мини Аз възприемаше действието и приключението, по-възрастната ми версия вникваше в дълбочината на историята, в значимостта на каузите на героите и отдадеността им към тях.

На мнение съм, че „Стършел“ е великолепна книга, която обаче не е лъжица за всяка уста. Тя не е за хората, които четат само и единствено, за да разтоварят, тя е за тези, които обичат да търсят смисъла в четивото си и да си задават въпроси, надявайки се да открият своите отговори някъде в последващите редове.

В крайна сметка темата за революцията не е четиво, което да приемеш с лека ръка, а действието все пак се развива по времетео на националосвободителната война в Италия след разгрома на наполеоновите армии и разделянето на страната на няколко малки държави. Революцията и идеите на хората, замесени в нея, са винаги сериозни теми.

Това, което обичам в „Стършел“ е, че не оставя политическия или религиозния мотив да погълне книгата. В нея изпъква развитието на героите. Как събитието, случило се в началото на книгата, променя героя Артур Бартън, превръщайки го от лъчезарния, усмихнат и пълен с живот и енергия персонаж в саркастичния, пълен с жлъч и омраза Стършел. Какво трябва да преживее един човек, за да се измени дотолкова? Възможно ли е да прости? През какво минават хората около самия Артур, винят ли се за трансформацията му и изобщо могат ли да го познаят?

Другото очарование е, че върпеки саркастичния и жлъчен нрав Стършелът е обичан герой, защото той също така може да бъде милостив и много правдив. Книгата е за доверието, подкопаването му, стъпканите мечти и изграждането на нови цели. Книгата е за отдадеността на една кауза и за обичта между хората.

Дали 22 години по-късно Етел Лилиан Войнич ме разчувства, както когато бях на 12… Да! Може и да не ревах цял час като малко дете над финалните страници на книгата, които са пълни с толкова много сила, уважение, стоицизъм и емоция, но определено отново пуснах някоя и друга сълза. Аз, която рядко плача на книги. Дали ще продължавам да я препоръчвам, след втория ѝ прочит? Да! Това е ужасно силна и красива книга, написана и поднесена толкова елегантно и стилно.

Радвам се, че има вече достатъчно хора, които ми се довериха и откриха красотата ѝ. Ще се радвам, ако всеки, който я е прочел и има желание да говори за нея, да остави коментар под поста за да не оставям спойлери в текста.

Това мили мои книжни приятели е последното ми ревю за 2017 година. Благодаря ви много, че бяхте с мен. Ако съм ви помогнала да откриете интересни книги, ви благодаря за доверието, ако съм ви подвела – извинявам се. Освен на всички, които ме четете, искам да благодаря на прекрасната Цвети Владимирова, която прави четенето на текстовете ми по-гладко и приятно, редактирайки моето мазало. За мен това бе специална книжна година, която затварям с една специална книга.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s