Здравейте, приятели!
Някак неусетно стигнахме и до този момент. Финалът, краят и времето, в което ще си кажем довиждане с най-интересната родна поредица „Проклятието на Воронина“ от Цветелина Владимирова.
„Благословени“
Проклятието на Воронина #3
Цветелина Владимирова
Страници: 480
Издава: Orange Books
Не знам за вас, но аз извървях дълъг път с поредицата. Започнах с противоречиви емоции спрямо „Вестители“ заради приликата с „Академия за вампири“, но когато „Пазители“ прекрачи моят праг, започнах да се привързвам и да изживявам съдбите на героите със страст и дори срещнах моя така наречен book crush (естествено, че става дума за Дорин, duh! Долу лапите от мушмулката ми, защото дори Зоя няма да го спаси) в момент, в който не се беше случвало скоро. И ето на, държа в ръце „Благословени“ – кърваво червена, обещаваща битки и кръвопролития.
Това, което много ми хареса в книгите на Цвети, е начинът, по който градират, как всяка една надгражда предходната. И също като Маги Стийвотър в любимата ми поредица, и нашата прекрасница е намерила начин да се протегне към мрака, да го улови, да го преплете с думите си и да накара хората не само да го харесат, но и да копнеят за него. Защо говоря за мрака? Защото всяка следващата книга не само надгражда предходната, но и става все по-мрачна. Точно каквато трябва да е една вселена на кръвожадност, битки и яростно желание за власт. Точно каквато е арената на виденията и проклятията.
„Благословени“ е един достоен завършек на приключението „Проклятието на Воронина“ по толкова много причини. Проследихме израстването на някои от героите от млади и наивни до борбени и безкомпромисни персонажи, когато ситуацията го налага . Станахме свидетели на това как шепа вярващи в справедливостта се борят да я постигнат за всички. Потопихме се в свят на любов, мрак и битки. Казахме си довиждане с обичани и не толкова обичани персонажи, само за да приветстваме нови.
В цялост „Проклятието на Воронина“ не е поредица, която те оставя безразличен. Кара те да се гневиш, да страдаш, да планираш и да затаяваш дъх с героите. Имаше паднали бойци, които ми бе трудно да преглътна, имаше нови персонажи, които приветствах, ликувайки. И ако трябва да съм честна „Благословени“ изтръгна от мен, нещо което рядко давам, четейки… А именно цяла една сълза! Така че браво, Цвети!!! Страхотна работа!
Препоръчвам ви поредицата, не само ви я препоръчвам, но ви апелирам и да си я купите. Имаме невероятно съкровище в лицето на тази трилогия, достойно за чуждестранният пазар.
„Любовта ти е моята котва, Зоя.
Докато имам любовта ти, винаги ще се връщам.“
P.S. Нито дума за изборът ми на цитат! Моето ревю, моята Мушмулка, моят цитат!
Aма как си личи каква страст изпитваш към книгата. Страхотно ревю, с което ме караш да прочета поредицата ☺️ А тази ти снимка е просто една на милион 😍😍😍
Знаеш, че ме е срам и за блоговете особено, рядко заставам пред обектива. На мен много ми допадна поредицата. Не знам дали е твоята бира обаче. Виж анотациите и предните ми ревюта. Иначе супер много ще се радвам, ако я прочетеш!
Даааа, напълно съгласна! Снимката е направо невероятна ❤
То защото книгата ми е на сърце 😀