Да си благословен, достоен финал на едно проклятие

Здравейте, приятели!
Някак неусетно стигнахме и до този момент. Финалът, краят и времето, в което ще си кажем довиждане с най-интересната родна поредица „Проклятието на Воронина“ от Цветелина Владимирова.

„Благословени“
Проклятието на Воронина #3
Цветелина Владимирова
Страници: 480
Издава: Orange Books

Не знам за вас, но аз извървях дълъг път с поредицата. Започнах с противоречиви емоции спрямо „Вестители“ заради приликата с „Академия за вампири“, но когато „Пазители“ прекрачи моят праг, започнах да се привързвам и да изживявам съдбите на героите със страст и дори срещнах моя така наречен book crush (естествено, че става дума за Дорин, duh!  Долу лапите от мушмулката ми, защото дори Зоя няма да го спаси) в момент, в който не се беше случвало скоро. И ето на, държа в ръце „Благословени“ – кърваво червена, обещаваща битки и кръвопролития.

Това, което много ми хареса в книгите на Цвети, е начинът, по който градират, как всяка една надгражда предходната. И също като Маги Стийвотър в любимата ми поредица, и нашата прекрасница е намерила начин да се протегне към мрака, да го улови, да го преплете с думите си и да накара хората не само да го харесат, но и да копнеят за него. Защо говоря за мрака? Защото всяка следващата книга не само надгражда предходната, но и става все по-мрачна. Точно каквато трябва да е една вселена на кръвожадност, битки и яростно желание за власт. Точно каквато е арената на виденията и проклятията.

„Благословени“ е един достоен завършек на приключението „Проклятието на Воронина“ по толкова много причини. Проследихме израстването на някои от героите от млади и наивни до борбени и безкомпромисни персонажи, когато ситуацията го налага . Станахме свидетели на това как шепа вярващи в справедливостта се борят да я постигнат за всички. Потопихме се в свят на любов, мрак и битки. Казахме си довиждане с обичани и не толкова обичани персонажи, само за да приветстваме нови.

В цялост „Проклятието на Воронина“ не е поредица, която те оставя безразличен. Кара те да се гневиш, да страдаш, да планираш и да затаяваш дъх с героите. Имаше паднали бойци, които ми бе трудно да преглътна, имаше нови персонажи, които приветствах, ликувайки. И ако трябва да съм честна „Благословени“ изтръгна от мен, нещо което рядко давам, четейки… А именно цяла една сълза! Така че браво, Цвети!!! Страхотна работа!

Препоръчвам ви поредицата, не само ви я препоръчвам, но ви апелирам и да си я купите. Имаме невероятно съкровище в лицето на тази трилогия, достойно за чуждестранният пазар.

„Любовта ти е моята котва, Зоя.
Докато имам любовта ти, винаги ще се връщам.“

P.S. Нито дума за изборът ми на цитат! Моето ревю, моята Мушмулка, моят цитат!

Advertisements