Да попаднеш в родната „Машина за истории“

Здравейте, приятели! Мина доста време от последното ревю по простата причина, че жегите ми действат доста демотивиращо и музата ми за ревюта, четене и т.н. събра багажа и замина на почивка. Но отново съм тук и се радвам да прекръсна „творческия“ си застой, като ви споделя впечатленията си за антологията „Машина за истории“.

„Машина за истории“
Антология фантастични разкази
Страници: 192
Издава: Litus

Преди да пристъпя към ревюто ми се ще да ви кажа малко повече за антологията. Между страниците ѝ са се скрили отличените разкази в конкурса „Агоп Мелконян“, организиран от семейство Мелаконян и електронното списание „Сборище на трубадури“ през петте години от съществуването му.  Авторите са оценявани от основателите на конкурса и едни от най-силните и познати имена в света на родната фантастика.

Антологията прегръща със страниците си 28 разказа, написани и оценени в периода 2012 – 2016 и пет спомена/интервюта, разкриващи и запознаващи читателя с личността, твореца, водача (ако мога така да се изразя) на други таланти Агоп Мелаконян. Истината е, че поне на мен тези моменти ми бяха едни от най-любимите в книгата, защото разкриват много за човека, чието име носи конкурсът.

Всеки един разказ, намерил мястото си в книгата, би могъл да се сдобие с широка аудитория. Просто всички са толкова цветни, разнородни и различни, преплетени и създадени в необятният свят на фантастиката, че да могат да уцелят вкусово всички читатели, защото дори да не харесате 1-2, ще харесате други 3-4 разказа, а тези които не са харесали на Вас, ще харесат на някой друг. И след като смятам, че е време да спра да говоря общи приказки ми се ще да ви запозная и с разказите, които най-силно докоснаха мен. Ще го правя по години.

За 2012 година разказите, които легнаха най-близо до моята читателска душа, са „Последният“ на Иван Русланов, Стефан Кръстев и неговият „Няма да му драскаш по вратата“ и „Макрешан“ на Ивайло Шонов. Всеки един от разказите е толкова различен и все пак ме докосна по свой начин. „Последният“ е изключително актуален в днешни дни, „Няма да му драскаш по вратата“ е толкова затрогващ и докосващ, а „Макрешан“… е мистичен, различен и определено се нареди сред едни от най-любимите ми в тази антология.

За 2013 като че най-добре усетих „Селцето“ на Явор Цанев. Хареса ми това спокойствие, което струеше от разказа и същевременно тази тихата, стаена опасност, която не напада, но е готова да се отбранява със зъби и нокти. Разказът е от типа истории, които те карат да се замислиш, да погледнеш света отново и да видиш, че макар и разказ описва една тъжна реалност, която ще е актуална още дълги години.

2014 за мен е най-силната година, представена в антологията.  Всеки един от разказите, спечелили през тази година, ме завъртя в дебрите си и ме накара да видя и усетя приключенията, които авторите са искали да предадат: Великолепните „Две минути вечност“ на Васил Джамбазов; „Гостенчета“, излезли под пръстите на Мирослав Моравски; „Машина за истории“ на Яница Христова (определено много силен разказ, който не без основание, дава името си и на антологията); прекрасното послание скрито зад думите на Ирина Петкова и нейните „Очила“ и потресаващия и разтърсващ поне за мен разказ „Студената планета“. Всеки един от разказите имаше своето послание, скрито в своя ъгъл и чакащ читателя да го открие.

От 2015 най-силно за мен изпъкна „Пчелата“ на Явор Цанев, която поне според мен обрисува едно доста евентуално бъдеще за човечеството като цяло.

От финалната година в сборника 2016, отново се привързах към няколко заглавия: „Снимката“, създадена от Лена Пчеларова и скрила в себе си носталгия, магнетизъм и мистерия; „Сбогом, Ана“ на Силва Трифонова, който разкрива един, ако мога да го нарека красив постапокалиптичен свят – красив, тъжен и много силен разказ. И за финал от разказите, които оставиха отпечатък в мен, ще оставя „На село“, излязъл от перото на Габриела Петрова и разкрил една красива, но жестока магия.

Антологията „Машина за истории“ е един истински бисер, като се започне със силния предговор, написан от Ана Хелс (на която изключително много благодаря за възможността на да се докосна до този прекрасен свят, излязъл от пръстите на български автори) и продължите с фантастичните светове, разкрити от всеки един разказ, за да завършите приключението в опознаването на Агоп Мелконян като личност, като автор, като човек от спомените, посветени на него в края на листата с победители на всяка година. Не съм от експертите по фантастика и не знам доближават ли се тези разкази до световното ниво, знам само, че мен много от разказите ме спечелиха, докоснаха читателското ми съзнание и бих помолила всеки един от вас, ако види тази книга, да си я купи. Да, едва ли ще ви харесат всички разкази (абсолютно невъзможно е според мен, защото и читателите също като авторите са разнороден букет от всякакви цветове), но съм сигурна, че поне няколко от тях ще легнат на сърцето ви.

А ако моето ревю не ви е достатъчно, може да видите какво писаха за книгата: Seasons of Aya, Книголандия , Теди от Bookish hipster и Още един блог за книги. Също така ви препоръчвам и да погледнете поста на самата Ана Хелс.

След прилично дългото отсъствие се радвам, че се завърнах с точно това ревю и ще се радвам да споделите своите впечатления от книгата, ако сте я чели.

 

Advertisements

5 thoughts on “Да попаднеш в родната „Машина за истории“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s