„Думи в тъмносиньо“ – книга, която искаш да прегърнеш

Толкова пъти пиша и трия началото на този пост. Как да тръгна да ви разказвам за тази книга, без да ви издам съдържанието на поста още с първото изречение? Затова няма да се чудя какво да напиша, а направо ще мина към моето приключение с „Думи в тъмносиньо“.

„Думи в тъмносиньо“
Кат Кроули
Страници: 340
Издава: Orange Books

Точно така! Пет звезди и ми се ще и повече да дам. Защото се влюбих в тази книга още от първата страница. Тя ме погълна, прие ме в прегръдката си и не ме пусна до самия край. Има книги, които са прекрасни, книги които искаш да прегърнеш, такива, които са изтъкани от любов. „Думи в тъмносиньо“ е една от тях.

Тя е за любовта като цяло. Романтичната любов, семейната любов и всички те, обединени от любовта към книгите. Книгата те кара да се усмихваш, да обичаш и да мечтаеш. През цялото време копнеех за място като „Зовящи книги“. Книжарничка за употребявани книги, приютила между рафтовете си и „Библиотеката за писма“, място скрило любовта и историите на толкова много хора.

Няма да задълбавам в сюжета на книгите, нито ще ви представям героите един по един, макар че много любим приятел постоянно ми повтаря, че иска да чете повече за тях. Ще ви кажа само бегло какво да очаквате от книгата…

Смъртта на Кал води сестра му, Рейчъл, обратно в града, който са напуснали преди три години, изпраща я на приключение за преоткриване на себе си и любовта. Хенри и Джордж са изправени пред своите призраци, той губи приятелката си, а тя очаква човекът, оставял ѝ писма в „Библиотеката за писма“. Мартин, заедно с Рейчъл, трябва да картотекира съдържанието на книжарницата и да се опита да спечели нечие приятелство. Майкъл, Фредерик, Ейми и много други.

И докато любовта (към книгите и към хората) е основният обвързващ елемент на пръв поглед, за мен това е Кал. Кал, който с краткия си живот е успял да остави следа на много места.

Тази книга е топла, уютна и от нея струи любов. Поражда усмивки, извиква леки сълзи. Искате да стигнете до края и в същото време не искате да свършва. Това не е типичната любовна история дотолкова захаросана, че да ви докара диабет, нито е предвидимата постапокалиптична такава, дебнеща под път и над път в съвременната литература. Това е историята за онази истинската, чиста и неподправена любов. Любовта към хората около нас, към книгите. Просто любов. Това също така е и история за новото начало, за изправянето пред страховете си и преборването им. Това е една прекрасна история. Препоръчвам я на всеки, защото смятам, че е от тези книги, които хората обичат, без значение какви са обичайните им жанрови предпочитания.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s