И дъхът стана въздух…

Книгата седи до мен, сгушена и предала своето послание и история, а аз я поглеждам отново и отново в опит да събера мислите си, защото ми се ще да напиша нещо за нея, не мога тихомълком да я отбележа, като прочетена. Иска ми се да ви споделя, колкото може повече за нея, но как се споделят впечатления за мемоарите на един умиращ мъж?


„И дъхът стана въздух“
Пол Каланити
Страници: 198
Издава: Ciela Books

Ракът е страшна диагноза, диагноза която всеки от нас се страхува да не чуе в животът си. И все пак тази книга оставя у мен едно усещане, че онкоболните знаят… вътрешно усещат какво се случва с тях и по една или друга причина се вслушват поне за момент, седмица или месец във възможно най-безобидната диагноза представена от лекар, опитвайки се да заглушат отчаяният вик на вътрешният си глас…

„Всички животи имат еднаква стойност. Но понякога смъртта е особено жестока. Тази книга ме остави облян в сълзи.“
Бил Гейтс

Пол Каланити не иска да бъде неврохирург като вечно отсъстващия си баща, затова се насочва към литературата и получава магистърска степен по история и философия на науката и медицината в Кеймбридж. Защитата на дисертацията му е върху творчеството на поета Уолт Уитман. Но въпросът за смисъла на живота не спира да го преследва – и отговор той открива именно в лекарското си призвание.

Следва десетилетие на неимоверно тежък труд и усърдно учене, докато ръцете му започват да спасяват живот след живот. Пол Каланити се превръща в една от младите звезди на американската неврохирургия. Докато един ден не отива на лекар, който да потвърди диагнозата, която вече сам си е поставил.

Рак в напреднал стадий. Пол е само на 36.

Докато той и семейството му повеждат отчаяна, безнадеждна битка, той сяда да пише тази книга, която вече е преведена на десетки езици и дава утеха на читателите. Каланити прави равносметка на живота си, на лекарската професия, на моралния си дълг към близките си и своите пациенти. В крайна сметка „И дъхът стана въздух” е много повече от разказ за битката със смъртта – той е за приемането на нашата тленност и за извървяването на пътя докрай с високо вдигната глава.

„Но макар да не знаех какво искам, бях научил нещо – нещо, което не бях открил у Хипократ, Маймонид или Ослър: задачата на лекаря не е да спаси задължително пациента от смъртта или да го върне към предишния му живот. Не, тя е да приеме под крилото си болния и неговите близки, когато животът им се разпада, и да работи с тях, докато те се изправят отново на крака и открият какво осмисля живота им.“
Пол Каланити

Когато се изправиш пред една от най-страшните диагнози можеш да се предадеш или да се бориш със зъби и нокти за всеки един миг от животът си. Пол минава през всеки един момент (извинете, че говоря за него с малкото му име, но с последната страница вече го чувствах ужасно близък) и успява да открие смисъла на живота и да погледне смъртта в очите, приемайки я достойно.

Неговата история е от двете страни на барикадата, като лекар лекуващ, спасяващ, утешаващ и като пациент изминал пътя, който едва ли е подозирал, че трябва да измине. Неврохирург по призвание, писател по душа, той се опитва да предаде своите открития в търсенето на смисъла на живота със своите читатели.

Колко силен трябва да е един човек, който след като чуе една от най-страшните диагнози – рак на белият дроб, успява да се мобилизира и паралелно с лечението си да съумее да вдигне глава и да се върне в операционната спасявайки други животи, докато неговият лека полека си отива от него.

Пол Каланити е бил един впечатляващ мъж, успял да открие смисълът на своят живот. Човек поел един от най-жестоките удари на съдбата и успял да се изправи, вдигнал гордо глава и поемайки отново по своят път крачка по крачка, без значение от болката, която спътства последните години от животът му.

Въпреки рака, успява да стане баща, да дари любов, да вдъхне надежда. Лекар и пациент, баща и съпруг, писател и изследовател той прави множество преходи и както в самата книга се казва и този, който прави всеки един от нас, преходът от живота към смъртта.

„И дъхът стана въздух“ ме погълна от предговора до самият финал. Книгата просто те завладява и те кара да чувстваш всякакви видове емоции. Почувствах разбиране, разбрах страховете му, почувствах надежда, защото във времената в които живеем, често я губим, често изпитваме недоверие към лекарите, но има и такива с главно Ч и са някъде там и вярвате или не, но и в България има такива лекари. Книгата ме накара да почувствам тъга, та кой не изпитва тъга, когато млад човек си отива от особено коварна болест, принуден да изостави плановете си за бъдещето и хората, които обича против волята си. Пол Каланити ме накара да усетя и да изпитам любов и топлина, да оценя още повече, хората които присъстват в животът ми.

В книгата си Пол казва, че ракът победен или не оставя сянка в живота на онкоболните, сянката на очакването и неизвестното, страхът от всяко следващо изследване, но от мемоарите му, поне за мен означава, че едно коварно заболяване може да ти вдъхне и сила. Да се изправиш и да се бориш, да правиш стъпка след стъпка напред, дори и да не можеш да планираш по-далеч от следващият си обяд.

Искам да се спра и на корицата, защото вече мернах коментари как тя не е подходяща за тази книга, как топлите цветове не отговарят на тематиката… Силно несъгласна съм с тези твърдения. Едно глухарче играещо балон, в кошът на което стои самотна човешка фигура… Глухарчето е ракът, а всеки повей на вятъра прави балонът по-нестабилен, а човекът в коша въпреки всичко стои и чака краят на пътешествието с гордо вдигната глава. Топлите цветове за мен са символ на любовта на един баща и човечността на един лекар, брилянтен неврохирург.

„И дъхът стана въздух“ е книга, която трябва да стигне до максимален брой хора, защото показва, че има живот и енергия дори по пътя към смъртта. Тя е пример, защото най-лесното е да се предадеш, а книгата на Пол те учи да се бориш без значение от ударът, който съдбата ти е поднесъл, защото всеки върви към смъртта по един или друг начин, но важното е как ще стигнем до нея, достойно или не. Една истинска история, най-истинската, която съм чела от доста време насам, прочетете я и Вие…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s