Да си човек в ангелски свят…

Винаги обичам да си оставям някакъв период между книгите от поредица, защото иначе рискувам да ми писне някой от героите, а и тръпката от очакването е някак сладка и прекрасна. Имено за това в момента докато всички се потапят в „Краят на дните“ аз приключвам „Ангелски свят“. На предната книга дадох 4 звезид, защото малко ме подразни, че бе толкова явно кой е точно Рафи. Не ме разбирайте погрешно, понякога просто обичам да ми е сложно… А сега… С какво усещане ме остави втората книга от трилогията?


„Ангелски свят“
Пенрин и краят на дните #2
Сюзън Ий
Страници: 400
Издава: Издателска къща ЕМАС

 С чиста съвест давам пет звезди на книгата по много причини. Хареса ми как действието се развива от мрак към надежда в първата книга и от надежда към отчаяние във втората само за да може отново да видим светлина в края на тунела.

Продължението на бестселъра „Ангелско нашествие“ ни среща с оцелелите след ангелския апокалипсис, които се опитват да съхранят остатъците от модерната цивилизация.

Помисляйки я за чудовище, група хора залавя Пейдж, сестричката на Пенрин, и сблъсъкът завършва кърваво. Пейдж изчезва, свидетелите са ужасени, майката на момичетата е съкрушена.

Пенрин тръгва из Сан Франциско след сестра си – само че защо улиците са толкова пусти? Къде са отишли всички? Търсенето я отвежда до сърцето на ангелския план и тя успява да зърне силите зад техните решения, но разбира и до какви страховити крайности са склонни да стигнат…

Междувременно Рафи отчаяно издирва крилата си. Без тях не би могъл да се присъедини към ангелите и да застане начело, като предводител, както му е отредено. Ала когато трябва да реши дали да получи крилата си, или да спаси Пенрин, кое ще избере?

В краят на „Ангелско нашествие“ (да, ако не сте го чели мисля, че е добре да спрете да четете и се върнете към ревюто ми за него), Пенрин и Рафи поеха по различни пътища, а малката Пейдж бе неузнаваема. Втората книга започва от момента в който приключи първата, без наличието на скокове във времето и всякакви подобни похвати.

Няма да ви разказвам в подробности и детайли за съпротивата и за дълбочината на сюжета, защото какъв е смисълът да ви разкажа книгата, ако искате сами да я прочетете. Ще ви споделя просто своите впечатления.

В „Ангелски свят“ наблюдавам нещо, което много ми допада. Липсата на съвършенни герои. Пенрин показва слабост, неспособна да покаже топлина и любов към новата си сестричка, Рафи със своите демонски крила и без контрол над своят архангелски меч… Друго, което ми направи впечатление бе, че макар и Пенрин все още да е главното действащо лице в книгата, някак фокуса се измества към по-малките и второстепенни герои, като Пейдж, Клара и… Мечо Пуки. Колкото и странно да звучи Мечо Пуки е един прекрасен и изключително важен герой в историята, а втората книга разказва точно тази история на по-малките герои, на техните сили и слабости.

„Ангелски свят“ е книга, която се чете бързо и лесно. Показва същността на фразата „красивите ябълки са гнили отвътре“. Бляскавите ангели, грозни отвътре, правещи си потресаващи експерименти с хората и човечеството в опити да предизвикат Апокалипсис. Ще видим и един от първите предвестници на Апокалипсиса, а имено скакалците… И какво по-мрачно и зловещо място за развитие на действието от Алкатрас (да, да, да със с накрая е, защото идва от испански, а те З нямат!).

Мрачна, смела, отчаяна, борбена книга опитваща се да открие своята светлина в тунела. С нетърпение очаквам да се потопя и във финалната книга „Краят на дните“, но отново ще си дам малка пауза преди да продължа. Нали знаете хубавите неща се взимат на малки хапки.

Advertisements

2 thoughts on “Да си човек в ангелски свят…

  1. Определено винаги има такава опасност при поредиците. От друга страна… Ако някой от героите писва, значи самата поредица не върви добре. Или поне аз съм на такова мнение.
    Определено поредицата доста се коментира и явно действа като магнит на четящите. Мен не ме влече много-много (може би след време, евентуално), но ми се струва, че съм срещала подобен сюжет и преди. Но това не е важно.
    Искам да коментирам и ревюто. Хареса ми.Моментът, когато стигнах до ,,да, ако не сте го чели мисля, че е добре да спрете да четете и се върнете към ревюто ми за него“ ме обърка малко, но като цяло ревюто ми хареса. Добих представа за какво става въпрос в тази книга, което значи, че ревюто е добро. 🙂

    1. Благодаря. Абсолютно нормално е да не те привлича в някакъв етап дадена книга. Точно за това жанровете са толкова много и богати. Аз самата обичам такава тематика и за това се спрях на нея като четиво. Благодаря за милият коментар 🙂

      Колкото до героите които писват, дори и да са написани добре, понякога се получава едно пренасищане, особено ако поредицата е дълга.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s