„Пазители“, проклятието на Воронина се завръща

paziteli

Здравейте книжни приятели!!! Спомняте си, че с първият BOPS за нас читателите, започна едно приключение в свят на вестители, пазители и кръвожадни. Райс и Алекс ни показаха романът на Цветелина Владимирова „Вестители“, книга първа от поредицата „Проклятието на Воронина“. Ще припомня, че имах някои забележки и резерви спрямо нея, макар доста да ми бе допаднал стилът на писане. За тези които са забравили ще напомня, че приключих ревюто си с определени очаквания към втората книга. Дали се оправдаха? Проявете малко търпение, след малко ще стигнем и до тази част от приключението…

4star

4,5

„Пазители“
Проклятието на Воронина #2
Цветелина Владимирова
Страници: 512
Издава: Orange Books

Да точно така с цяла една точка отгоре. Реалната ми оценка е 4.5. Ако си спомняте в предната книга взех много от рейтинга заради честите прилики (поне според мен) с „Академия за вампири“ на Ришел Мийд, но като цяло стилът на Цвети доста ми допадна и за това с нетърпение очаквах втората книга, която да наклони везните в някоя посока: ще се разберем ли с „Проклятието на Воронина“ или не.

„Пазители“ е втората книга от поредицата Проклятието на Воронина, в която авторката ни потапя в един мистериозен и жесток свят, в който приятелството, честта и жертвоготовната любов са най-важните инструменти за оцеляване.

Вековните закони са потъпкани. Дълго пазена тайна е излязла наяве.

Древните традиции на обществото на вестители и пазители изискват греховете да бъдат заплатени с кръв. Ксения е принудена да бяга, за да спаси живота си, а Игор Алешкин е единственият, който може да ѝ помогне да оцелее. Светът, управляван от непоколебимата ръка на Тайния кръг, е враждебен и изпълнен с опасности. Но спасението на Ксения означава Игор да се отрече от дълга си на пазител. А това ще го превърне в предател и враг на Двореца, на който е служил през целия си живот.

Ксения се нуждае от помощта на приятелите си. Освен с опасността, идваща от Двореца, те трябва да се справят и с други препятствия. Кръвожадните са решени да я използват, за да добият мощ, която би могла да се превърне в печелившото им оръжие във войната с пазителите и благословените фамилии от незапомнени времена.

Разкъсвана от вина, страх и жажда за мъст, Ксения се озовава на прага на война, в която трябва да вземе съдбовно решение. Дали пророчеството на Вера Крамаренко ще предопредели съдбата ѝ или ще се превърне в единствената, способна да разруши покварената власт на Тайния кръг.

За да спаси онова, което ѝ е останало, Ксения ще трябва да рискува и да се остави в ръцете на неизвестността, неовладяната си сила и един пробуден вампир от подземния свят на Москва.

Докато първата книга е въвеждаща в историята то втората навлиза в нея, като скъпа кола в „Бързи и яростни“.  Започва от момента в който оставихме Игор и Ксения и от този момент нататък до финалът бързото и динамично развитие, напрегнатите и спиращи дъха моменти не спират до самият край.

„Вестители“ сменяше темпото си, като ни караше да забавяме четенето за момент, а после да препуснем само за да забавим отново. „Пазители“ обаче не позволяват да прекъснете своето приключение дори за момент. Втората книга е по-мрачна, по-дълбока и въпреки всичко авторката съумява да вмъкне и някои весели моменти, които да ви залъжат, че всичко може да е цветя и рози… Да ама не.

Книгата е изпълнена с преследване, сложни решения, загуби, нови приятелства и нови врагове. Естествено имам забележки но те са към моменти касаещи важни неща от сюжета, но след като споменах загуби мога само да подшушна, че на мен лично ми липсваше едно погребение за което смятам, че щеше да донесе още по-тъмни и разтърсващи краски на книгата.

Това което особено много ми хареса в „Пазители“ е, че всеки един от героите успя по един или друг начин да се сблъска със свой страх или бе принуден да вземе важно решение. Имаше крахове, имаше възходи, имаше от всичко, но в достатъчни дози без да е прекалено и без да е досадно. Има нови герои в които просто ще се влюбите и други които ще намразите (аз лично се запознах с особено любим герой в точно тази книга).

И преди някои да се опита да измрънка, че съм имала възможността да се запозная с Цвети ще ви напомня, че нямам никакви скрупули да изкритикувам някой, дори и най-най-най-любимите си автори, като Матю Райли, пък какво остава за приятел. Защото lets face it, ако приятелите не ни сипят доволно критика няма кой.

С две думи за финал, бях права да очаквам повече от втората ѝ книга и определено очаквам още повече за следващата. „Пазители“ беше едно адски динамично четиво, което ме накара да се смея, да се гневя, да тъжа да сложа прякори на всички герои, да искам да убия собственоръчно някои от тях, да налея разум на други и т.н. Общо взето успя да събуди в мен букет от емоции. Благодаря на Orange Books и Цветелина Владимирова, че ми дадоха шанса и възможността да съм една от първите докоснали се до поредната следа по пътя, водещ към разкриването на „Проклятието на Воронина“ и ви препоръчвам с две ръце, два крака и всичките 8 лапи на котаните около мен тази поредица.

Advertisements

One thought on “„Пазители“, проклятието на Воронина се завръща

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s