Когато Дона Тарт разказва „Тайната история“…

01c

Привет приятели. Днес ще си поговорим за една по-сериозна литература. Винаги съм разделяла най-хубавите книги на две категории, такива които се четат на един дъх и такива в чиито приключения и тайни се потапяш бавно и постепенно, точно както, когато отпиваме хубаво и отлежало вино. С удоволствие и небързайки да видим дъното му, само за да можем да се насладим още малко на богатият му вкус.

„Тайната История“ от Дона Тарт
720 страници
Издава: Еднорог

5star

Поне за мен „Тайната история“ е от втория тип книги. Не е издание през което можеш да препускаш бясно, трябва да се потопиш в него, както се потапяш в тиха снежна вечер в уюта на чаша греяно вино и бумтяща камина. Дона не е за всеки, тя разгръща героите си слой по слой, бавно и търпеливо, като дете на Коледа, което иска да стигне до подаръка си, но в същото време иска да запази и прекрасната бляскава опаковка.

Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж – особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче – изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард.
Приемането му в елитния кръг има своя цена – много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение…
И това е само началото.

Историята на Ричард е поднесена по един абсурдно очарователен начин, наблягам на думата абсурдно, защото по някакво стечение на обстоятелствата се привързваш и симпатизираш на героите в книгата, макар да са далеч от добри и прекрасни.

Може ли едно момче като Ричард да се впише в групата на самоуверени и непристъпни богаташи? Това ни разказва самият герой и ние като него опознаваме лека полека неговото обкръжение.

Умната Камила и брат й Чарлс. Двамата неразделни близнаци, които дори сякаш се движат като един човек. Вечно замисленият и четящ Хенри, които не говори много, Франсис и неговият аристрократизъм, а също така и Бъни… Бъни, който е шумен и толкова различен от останалите.

Няма да тръпнете в неведение коя е тайната, която ги свързва, защото още с първият ред, самата авторка ще ви я каже, но това засилва още повече вълнението от самата история, защото с всяка следваща страница любопитството ви ще расте и ще се чудите: Кога? Също така, тази книга ще ви накара да мислите, а не само да препускате през нея. Ще ви накара да се чудите за причини, следствия и изненадващи обрати. Ще се опитате да предвиждате и в 90% от случаите ще се провалите.

Може ли една кървава грешка да бъде предмет на обикновена и спокойна дискусия, може ли да се забрави или ще доведе до още по-големи грешки? Това са въпроси на които аз нямам намерение да ви дам отговор, защото трябва да оставите Ричард и Дона да отговорят на тях, откривайки пред вас детайл по детайл структурата на това малко и сплотено около тайните и класическата древност общество.

Advertisements

4 thoughts on “Когато Дона Тарт разказва „Тайната история“…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s