Антоан Лейри не даде омразата си

ciela01

13 ноември 2015… Едва ли някой скоро ще забрави тази дата… Много хора загубиха животът си в този ден, още повече загубиха любими, роднини и приятели. А ние останалата част от света седяхме потресени и недоумяващи какво се случва в Париж. На фона на всичко това се размрази много омраза, но тази книга не е за това… Това е книга за нещо много повече…

„Няма да получите омразата ми“ от Антоан Лейри
80 страници
Издава: Ciela

4star

„Няма да получите омразата ми“ е една много специална книга, тя е за чистата и неподправена болка на човек, загубил своят бряг, своят свят, своята любима. Простичко без много задълбаване и философия, само с гласът на тъгата Антоан разказва за нощта в която губи съпругата си и последвалите дни след това.

Книга за един баща раздиран от болка и любов, болка по изгубената си жена и безмерната обич към сина му. Без значение колко страда по едното не може да се предеде в името на другото.

Последно сбогом, край и ново, трудно и много тъжно начало. И въпреки всичко това е книга за силата. Силата да станеш и да продължиш след като си получил най-големият удар в животът си. Мотивиран от бащината си любов Лейри се опитва да влезе в новият ритъм наложен му от хора пръскащи омраза. Ритъмът на самотният баща, на човекът който трябва да обясни на детето си, защо мама няма да се върне и въпреки всичко това, отказващ да се раздели с това чувство любов въпреки омразата, която се опитва да нахлуе в животът му. Писмото, което пуска в интернет става популярно, а книгата му е едно затрогващо, малко бижу, свирещо песента на тъгата в най-чистата и неподправена форма.

Препоръчвам ви тази книга, просто защото е едно от най-истинските неща които ще прочетете, защото е пример, че любовта е по-силна от омразата.

„В петък вечерта вие откраднахте живота на едно изключително човешко същество – любовта на живота ми, майката на сина ми. Но няма да получите моята омраза. Не знам кои сте и не искам да знам, вие сте мъртви души. Ако Богът, в чието име убивате сляпо, ни е създал по свой образ и подобие, всеки куршум, забит в тялото на жена ми, вече е рана в неговото сърце.

Затова няма да ви направя този подарък и да ви намразя. Вие искате точно това, но ако от гняв ви отговоря с омраза, ще се предам на същото невежество, което ви е направило такива, каквито сте. Искате да ме е страх, да гледам с недоверие съгражданите си, да жертвам свободата си за сигурността? Загубихте. Играта продължава.

Тази сутрин я видях. Най-накрая, след изминалите нощи и дни на очакване. Беше също толкова красива, както когато излезе в петък вечерта. Също толкова красива, както когато се влюбих лудо в нея преди повече от 12 години. Разбира се, че съм съсипан от мъка. Отстъпвам ви тази малка победа, но тя ще е краткотрайна. Знам, че любимата ми ще е с нас всеки час, всеки ден и ще се намерим отново в рая на свободните души, в който вие никога няма да бъдете допуснати.

Със сина ми сме само двамата, но сме по-силни от всички армии на света. Сега няма да си губя повече времето с вас. Трябва да отида при Мелвил, който се буди от следобедния си сън. Той е едва на 17 месеца. Ще си изяде закуската, както всеки друг ден, после ще си играем, както всеки друг ден, и през целия си живот това малко момче ще ви вбесява, защото ще бъде щастлив и свободен човек. Защото не – няма да получите и неговата омраза.“

 

Advertisements

2 thoughts on “Антоан Лейри не даде омразата си

  1. Ще рева много, ако прочета тази книга. Четох за този човек още тогава, когато се случиха атентатите.. Лора нямаше и месец, и ревах. Когато си майка, нещата изглеждат още по-страшни…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s