„The Paths We Choose A Memoir“ by Sully Erna

510-JttTCbL._SX338_BO1,204,203,200_ Чудя се как да започна ревюто на тази книга, какво да кажа… Не е като да няма какво, напротив записките ми са доста дълги, но просто това е една от тези книги при които един път обърнал последната страница стоиш замислено, гледайки в една точка и започваш да разсъждаваш върху живота и неговите обрати.

Започнах да чета мемоарите на Sully Erna с очакването да науча повече за Godsmack през неговите очи. Разочарована ли съм, че това не се случи? Не!!!! В никакъв случай. По принцип когато пиша за книги избягвам да говоря пряко за съдържанието им за да не издам нещо от случващото се в тях. Това което обикновено се опитвам да правя е да ви предам емоцията която авторът е оставил у мен. Тук обаче не мисля, че ще мога, за това ако планувате да закупите книгата и не искате да знаете за какво иде реч в нея, просто не четете.

Това е една излючително откровена книга за живота на Sully от началото до момента в който Godsmack достигат до широката публика. В тези мемоари той буквално излива душата си. Прави го по един доста интересен начин включвайки самоирония, шеги и толкова дълбочина и сериозност в това което пише.

Харесва ми как говорейки за грешките си и за някои от изборите си, съветва четящите да не следват примерът му освен, ако не вярват много дълбоко в успехът си. Говоря за моментите когато се е отказал от училище в името на музиката и е жертвал неща които много обича.

Има моменти в книгата в които се чудех „Как изобщо е жив?“, „Как не е свършил в затвора?“. Говори толкова открито и на моменти болезнено честно и безумно прямо за опитът му с наркотиците, алкохола и разбитото си сърце. Да представете си има жени които са разбивали сърцето на Sully Erna.

Особено силна е частта в която споделя за безпокойството и паник атаките. Думите му по темата са толкова добре подбрани, че да могат да бъдат разбрани от всеки без сложните термини, които специалист би използвал, просто думите на човек минал по този път и намерил начинът да се пребори с всичко случващо се около него.

Не искам да оставям у Вас впечатлението, че това е една дълбоко депресираща книга, напротив. Увлекателна и адски поучителна, дори да нямате проблеми с алкохола, наркотиците или паник атаките със сигурност ще има моменти в които да откривате себе си, също така ще има моменти в които да се заливате от смях. Аз все още се опитвам да визуализирам Sully и първата му кола… Розов кадилак.  Да… не ми се получава, ама изобщо.

Като оставим на страна по-личните неща които се споделят в книгата той споделя и своето израстване като музикант. Как още на 3 годишна възраст е блъскал по детското си столче и е искал да се научи да свири на барабани, но всички казвали на майка му, че това е фаза която ще премине и няма смисъл да го записва на уроци. Поучителна история за това как любовта към музиката е способна да те измъкне от улицата и този начин на живот. В тези мемоари Sully използва за музиката думи, които пасват с моята представа за нея. Музиката трябва да се усеща. А пътищата които е избрал за да можем ние да усетим неговата музика са правилни, но много трудни. Пътища осеяни с болка, премеждия, любов, тъга и какво ли още не.

На базата на опитът си Sully дава и много добър съвет, съвет който с времето си поне в моите очи се е доказал не един или два пъти и е моя максима от години, а имено доверявайте се на инстинктите си за хората. На първият, най-важният инстинкт.

Това което също много ме впечатли е моментът в който споменава религията си. За тези от вас които не са запознати, неговата религия е Wiccan, впечатляващото е, че той не се опитва да привлече никой към своите религиозни убеждения, точно обратното съветва хората които не са открили своята вяра, първо да проучат какво предлагат религиите и да изберат тази, която е най-близка до личните им убеждения.

Ако имате късмет да попаднете на моето издание с бонус главата, ще откриете и малко повече информация за индивидуалният му проект Avalon (за тези от вас които не са го слушали препоръчвам с две ръце). Мисля да поговоря малко повече за тази глава, защото в нея се споменава мотивацията и вдъхновението за някои песни от албумът, както и българката Ирина Чиркова, която е част от проекта.

Като цяло Avalon е истински и уязвим, в него Sully е честен пред себе си, нещо което е едно от трудно достижимите неща, особено в ера като нашата, когато голяма част от впечатленията за хората се градят на социалните им профили. В този албум Sully излива цялата подтискана през годините болка, всичките предизвкателства оставили белези в сърцето му. Сам казва, че това е албумът, който го е освободил от демоните и му е помогнал да прости на себе си и на другите. Прави паралел и с Godsmack, казвайки че половината му душа е там, а другата половина е просто Sully Erna и че двете му дават необходимият баланс.

    • My Light – е песен която написва, като обещание към дъщеря си, че винаги ще е до нея и я поучава да се учи от неговите грешки.
    • Eyes of a child – за тази песен се вдъхновява гледайки предаване за деца болни от СПИН
    • Sinner’s Prayer – е написана за филмът The Expendables.
    • 7 years – Започва с идеята да е посветена на връзката му с майката на Скайлър (дъщеря му), продължила 7 години, но постепенно се разгръща и се превръща в символ на хората с които пътищата ни са се пресекли и са оставили следа в живота ни.
    • Broken Road – Най-искрената и уязвима песен, за един от най-трудните моменти в животът му, в който се е чудел къде се намира и на къде отива, момент в който се е опитвал да събере парчетата от себе си и да започне тотално от нулата. (Чудя се кой точно от всички моменти ще е това).

За обобщение мога да кажа само едно, текстовете на Godsmack и тези от индивидуалният му проект Avalon ще добият едно доста по-различно ниво, ще станат доста интимни, истински и силни. Ако искате да знаете как се е стигнало до създаването на Godsmack, как Sully е станал музикантът който е днес, за прехода от барабанист към вокал и какви истории седят зад песни като „Keep Away“ това определено ще е доста интересно четиво за Вас. До сега винаги съм гледала с уважение на този човек, а след тази книга просто мога да кажа поклон. Хубаво е да се издават такива книги и на нашият пазар. Определено има какво да се научи от тях, а може да помогнат на някой, който е изпаднал в една от ситуациите в живота на Sully.

Advertisements

3 thoughts on “„The Paths We Choose A Memoir“ by Sully Erna

  1. Още повече ме заинтригува! Има теми, които ме вълнуват от както се помня! Да видим дали яе ми я доставят книгата ..Отдавна не съм чела мемоари, трудно ме заинтригуват – но тук е друго 😉

    1. Мисля, че тези ще те заинтригуват. Като цяло животът му е бил доста див, а и езикът който ползва в книгата е все едно сядате на масата да ти го разкаже. Ще чакам отзиви като я прочетеш! Стискам палци да стигне до теб!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s