Sofia Rocks 2014 един фестивал пълен с изненади

1511542_10152299345073360_1159408346_n

Така отдавна не бях сядала да пиша нещо такова, но и отдавна не бях ходила на такова музикално събитие поне не такова, което да събуди достатъчно емоции в мен, че да седна и да пиша за него.  Като цяло имам много да кажа за концерта. Беше с брилянтна организация, не само, че всички разцепиха минутата, но Thirty Seconds To Mars дори излязоха 10 минути преди обявеното време. Като оставим организацията, като такава настрана това беше фестивал пълен с изненади… Приятни и не до там приятни.  От сега казвам, че ще има и негативни мнения за някои от групите, на почитателите им се извинявам. Всеки има право на лично мнение. А сега… стига да имате желание и търпение да го дочетете добре дошли в моя Sofia Rocks 2014 или така както аз го видях…

Така не знам от къде да започна. Като начало това беше един много различен Sofia Rocks. За всички чести посетители на фестивала, знаете че до сега се е наблягало на доста тежка музика. Като, че ли се опитаха да останат малко в този саунд с първите групи, които мен лично не успяха да грабнат. Като цяло този фестивал за разлика от друг път не събра толкова много хора, но определено имаше какво да се види и много подвоумили се да си купят билет, може и да съжаляват. Това което не ми хареса беше селекцията на бандите. За мен лично 3 бяха излишни…

OSSSY звучаха… „симпатично“ ако мога така да се изразя, но така и не успяха да ме накарат да стана от земята и кръвта ми да кипне. Еднотипно звучене и саунд който може да мине за фон без да те накара дори да се замислиш: „Чакай а как се казва тази песен?“

ALCEST определено се справиха доста по-добре, но… Може би, ако бях в някой малък леко задимен клуб, щях да им се кефя няколко идеи повече. Не мога да отрека, че имаха попадения, а барабаните им хич не звучаха зле. Но до там.

SKILLET за мен това е групата с най-добре изпълнен репертоар. В момента в който излязоха на сцената, публиката сякаш се съживи. Всички които бяхме изпонасядали на земята скочихме, дори и тези които се сблъскваха с музиката им за първи път. Най-накрая усетих, че на този стадион всъщност има хора, хора които имат глас и ръце. Най-накрая този концертен и фестивален дух, който знам и познавам се появи. Момчетата и момичетата от Skillet дадоха всичко от себе си. Изпяха едни от най-големите хитове на групата, като Hero, Savior, Awake and alive, Comatose, Whispers In The Dark, Rise, Monster и т.н. Мисля, че това е една невероятна група, която заслужи и си извоюва уважението на Българската публика. Смятам, че и те ни харесаха толкова много, колкото и ние тях. Искрено моля някой да се заеме с техен самостоятелен концерт у нас, защото момчетата и момичетата от тази банда показаха едно наистина хедлайнерско поведение, а и ако трябва да съм честна определено ми се ще да изкарам един цял концерт само и единствено с тяхна музика.

10531491_10201414225397497_1760473110_o
Автор: Асен Жейнов

MANDO DIAO това за мен беше кошмар. След Skillet, тези ми дойдоха не като леден душ, а като бич. Нямам идея кой и защо реши, че след такова силно представяне трябва да сложат тази група. Изглеждаха като хипита от 70те, чийто родители, ами и те самите са прекалили с LSD-то. Да не говорим, че музиката им пре-спокойно можеше да се хареса в дискотека, също от 70те. Убедена съм, че можехме да минем и без тях, а не да ни вкарват в шок след Skillet и мнозинството (поне тези около мен) да са „WTF“?!

THE OFFSPRING... Мисля, че не съм единствената, която ги очакваше с нетърпение, която е израснала с музиката им по един или друг начин.  Очаквах едно избухване на много високо ниво. Очаквах феноменално силен контакт с публиката, особено от банда която е на сцена от толкова години… Но нещо определено ми липсваше. Чаках ги с такова нетърпение… Исках да избухна с такъв ентусиазъм, но като че някой им беше изтръгнал живеца. Не успяха да ме накарат да се размърдам на песни като Come out and play… Малко живнах на Self Esteem, но това беше в чест на доброто старо време. Не ме разбирайте погрешно изпяха си песните, публиката пя с тях, но… Живеца, енергията, огъня и емоцията който един изпълнител с такъв опит би трябвало да запали в публиката, сякаш днес ги нямаше. Дано да е единичен случай. Все още ги обичаме!!! А може и на мен да са ми се сторили леко скучни след изпълнението на Skillet. Истината е, че с голяма тъга написах точно тези редове…

Снимка аз!
Снимка аз!

Thirty Seconds To Mars ето тук за мен е голямо объркване какво и как точно да кажа. За това е нужно да започна с преди, за да стигна до ефекта след. Преди фестивала изслушах доста от музиката им и не останах впечатлена. Очаквах просто шоу и спектакъл от тях. Не искам да обиждам музиката им, приятна е, текстовете са им силни, но в един момент стават еднотипни… И ето тук идва момента в който аз започвам да скачам и да крещя… А дори не харесвам Джаред. Нищо лично, не мога да изпадна в истерия заради такъв тип мъж… Но след като аз, човек който може да живее и без тяхната музика изтрщях, правете сметка за това какво шоу направиха те. Беше заразително, беше емоционално, беше направено така, че да накара публиката да се чувства специална. Хареса ми начина по който успя да направи реверанс към феновете си, малко изпълнители го правят. Искаше ми се да видя още от тях, бяха обявили, че ще пеят 2 часа, но май по мои сметки излезе час някъде може би с малко отгоре. Но…. въпреки всичко направиха великолепно шоу с което спечелиха един скептик като мен до степен, че да ида да си взема тяхна гривна. Дали ще стана върл фен? Съмнявам се, но определено спечелиха моето уважение. Сега ще ви покажа едни от най-силните моменти за мен в тяхното представяне, което като цяло си беше сила.

20140706_225205Множеството цветни топки, които полетяха над тълпата бяха толкова прекрасни и свежи. Донесоха толкова много настроение и не знам за другите, но мен ме настроиха скачащо!!! А конфетите след това бяха дори още по-великолепни!

10539121_10201414294359221_1401129343_o
Снимка: Асен Жейнов

Знамето на България. За мен беше силен момент. Начина по който уверено и дори професионално развя нашия трибагреник ме накара да се чувствам специална. Да се радвам, че съм Българче и да си обичам нашите планини зелени. Мисля, че всички трябва да вземем пример от него и да се научим да обичаме флага си и да го носим с гордост.

20140706_234831Сега за реверанса към публиката… Опита да върнат поне малко от любовта, която феновете им дават… Малко са изпълнителите, всъщност не се сещам за друг такъв, който да изтегли толкова много народ на сцената, че фронт стейджа да оредее. Беше страхотен и жеста с детенцето, как го хвана и го разходи по сцената.  Това се превърна в един красив финал на вечерта.

Като цяло ще кажа, че това беше един доста приятен, макар и различен Sofia Rocks.  Беше вечер на приятни изненади, на емоции, на различен букет музикални стилове. Беше едно от малкото събития със стабилна организация. Ако трябва да обобщя в едно изречение емоцията с която останах след фестивала бих избрала това: „No, no, no I will never forget. No, no, no I will never regret.“ А както отбелязах по-горе дори не съм фен. Благодаря на организаторите за събитието за коректността и точността спрямо нас.  Както и на изпълнителите за това, че не ни претупаха и не на последно място на нашата феноменално добра тълпа, която кара хората да се връщат отново и отново на концертите! А да и на Durex!!! Страшно много се забавлявах с тия надути презервативи които летяха из тълпата по време на The Offspring.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s