Когато танцът те превземе

danceПреди да пусна историята, на кратко няколко думи. Музата ми се завърна, но целта е този път да напиша само one shot разказчета с думи подадени ми от Вас , тази емоция или действие, което искате да видите написано и описано в една страница. Желанията си можете да оставяте в коментари, както и вашите градивни критики или просто мнение. Благодаря на всички подкрепили проекта и заели се с редакциите и критиките на първите разкази. Back To York ще има в събота. Надявам се четенето да е приятно. Благодаря Ви отново и простете! Ето го първия опит от серията „Когато …. те превземе“

Беше една от тези вечери. Вечери, в които във въздуха се смесваха миризмите на морето, носени от лекия ветрец, и тази на люляци, пролетни цветя и зелена трева. Ароматът се обвиваше около теб и те примамваше да вдишаш дълбоко, да погледнеш звездите и само за миг всичко останало да спре да съществува.

 Точно това правеше и тя. Облегнала длани на дървения парапет и затворила очи. Ароматите я обгръщаха. Галеха сетивата й, пренасяха я в един друг свят. Косата й се полюшваше едва доловимо под невидимата ласка на пролетния вятър. Не мислеше за нищо, просто усещаше. Усещаше късната пролет, спокойствието, усещаше живота. И тогава от някъде се появи музика.Вероятно донесена от някой близък крайбрежен бар. Беше от този тип музика, който няма как да пропуснеш – бавна, чувствена и интимна. Очите й бавно се отвориха и тя обърна глава по посока на светлините. Краката й сякаш тръгнаха сами, следвайки звуците. Скоро пред погледа й се разкри малък бар. Едно от тези кътчета недокоснато от туристи, запазило чистота и отношенията на местните. Спря на вратата, загледана в танцуващите, и тогава го видя… Облегнат небрежно на стената. Гледаше в нея. Беше го виждала толкова пъти из града, но никога не бяха разговаряли, само това пресичане на погледите за секунди и нищо повече.

 Усмихна й се с широка и обезоръжаваща усмивка, и се оттласна с крак от стената. Приближи се бавно и леко протегна ръка към нея. За момент тя се зачуди дали да не я остави да виси във въздуха и панически да избяга навън. Но имаше нещо в погледа му, нещо което я омагьосваше и завладяваше. Пое ръката му и се отпусна в обятията му. Телата им си пасваха и той я поведе под звуците не музиката. Бе затворила очите си, оставяйки всички други сетива да работят. Усещаше се сигурна и защитена. Знаеше, че може да му се довери, че дори със затворени очи всяко едно негово действие ще поведе и двама им. По устните й заигра лека усмивка и тя се остави изцяло в ръцете му. Едва ли можеше да обясни какво е да се довериш толкова сляпо на някой, да го оставиш да те поведе към неизвестното, чувайки само музиката и усещайки само тялото му и аромата на парфюма му. Просто него и музиката, и никой друг поне за няколко минути. Усещането беше сякаш отново се пренася в някакъв друг свят. Песента отмина и тя се отдръпна от него. Погледна го в очите и се усмихна, а след това бавно излезе и вдиша аромата на люляци и море.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s