„Back To York“ – Глава 6

backtoyork

Отново благодаря на Тони за редакцията. Благодаря и на всички които подкрепяте историята.  Можете да коментирате, да сложите рейтинг и последвате блога за известия за нови глави чрез бутона Follow.

~*~ ГЛАВА 6 ~*~

Master Post

Залезът бавно се спускаше зад върховете на боровете. Можех да видя как кървавочервените отблясъци и нежните примеси между жълто, розово и оранжево се сливаха в една блестяща палитра. Но някак си погледът ми не виждаше тази красота, постоянно се шляеше около дърветата и сенките им в търсене на една позната фигура. Но него го нямаше. Погледнах тъжно към мястото, на което го бях видяла за първи път. Последният един месец винаги оставях вратите на верандата отключени, така че Нейтън да можеше да влезе когато поиска. Пръстите ми се завъртяха върху сребърния кръст и въздъхнах. Явно наистина се бе разсърдил, жестоко при това. Дръпнах тежките завеси и стаята ми потъна в приятен сумрак.

 Влязох в банята да взема един душ набързо. Винаги свалях кръста и го окачвах до огледалото. Точно когато спирах водата и протягах ръка да взема кръста, мобилният ми зазвъня.

 Загърнах се с хавлията и хукнах към нощното шкафче. Беше майка ми, просто да провери как съм и какво се случва у дома. Докато я уверявах, че всичко е наред, влязох в дрехите си за спане. Бели боксерки и бял изчистен потник. Излегнах се на леглото, слушайки речта за хранене навреме и никакви купони. Не че имах желание за такива. Откакто се бяхме преместили тук, се беше изпарило. Когато най-накрая затворих телефона, се почувствах адски изморена. Очите ми сами се затваряха и не издържах и секунда повече – разтопих се в меката прегръдка на мрака, макар и да усещах, че нещо липсва.

 Сигурно минаваше полунощ, когато в съзнанието ми се разнесе онзи глас, галещ като мека и скъпа коприна. Зовеше ме. В началото не разбирах думите, но после ясно се оформиха в главата ми. „Ела, погледай звездите с мен, мъничката ми, излез на балкона… Знаеш ли колко са красиви?” Беше опияняващо, сякаш слушах древна песен, като онази на русалките, които са примамвали моряците в обятията си. Бавно се изправих в леглото. Движех се сякаш в друга реалност, не осъзнах как стигнах до прозорците и пръстите ми повдигнаха тежките завеси. Дори не разбрах, кога се справих с ключалката, докато не усетих полъха на лекия нощен ветрец. Вдигнах поглед към черното нощно небе, обсипано с хиляди звезди, които светеха като малки диаманти на небосвода. Беше права… Гледката беше прекрасна. Тогава чух шумолене и извърнах глава в тази посока. Ято прилепи летеше около мен, но не ме нападаше. Нещо дълбоко в мен ми подсказваше, че трябва да бягам, че трябва да се махна от тук и да намеря това, което липсва. Но не можех да помръдна. Тялото и съзнанието ми бяха в нейно владение. Гледах как прилепите бавно изчезват и сега във въздуха над мен кръжеше тя със съблазнителна усмивка. Приличаше на мен във всяко едно отношение, като изключим, че лицето ѝ беше красиво, но студено и зло. Очите ѝ бяха очи на хищник – пълни с жаждата за кръв. На устните ѝ заигра извратената усмивка и ме побиха тръпки. Исках да избягам, но не можех. Усещах допира на кървавочервената коприна, която обвиваше тялото ѝ до голите си крака. Беше зад мен, душеше все още влажната ми коса, а аз не можех да помръдна. Бях като статуя.

 – Ще ти хареса, малката ми… обещавам… – шепнеше тя с ласкавия си глас.

 Ръката ѝ толкова бързо се бе озовала около талията ми, че дори не бях усетила движението. Проследи с един пръст разстоянието между пъпа и гърдите ми. Можех да усетя хладнината. Бавно подразни върховете на гръдта ми и зарови нос във врата ми, издавайки странен мъркащ звук. Потреперих, но най-ужасяващото тук беше, че не треперех от ужас. Сякаш нейното желание се бе вляло в мен. Усещах как хладната ѝ длан гали гърдите ми, другата бавно се бе спуснала между краката ми и сега целият свят се въртеше пред очите ми.

 – Казах ти, че ще ти хареса… – тя прошепна тихо в ухото ми и леко го захапа.

 Сега ръката се вдигна към брадичката ми, обви я с пръсти и обърна лицето ми към себе си. Можех да усетя гърба си притиснат към гърдите ѝ, гърди, в които не биеше сърце. Отворих натежали от желанието очи и я погледнах – сега лицето ѝ бе спокойно, а резците ѝ проблясваха на лунната светлина. Знаех какво ще последва. Устните ѝ се сляха с моите и когато езиците ни се преплетоха, усетих остра болка и целувката се напълни с вкуса на собствената ми кръв. Бавното движение на хладната длан между краката ми ме накара да изстена. Тя отдръпна глава с приглушен смях и зарови лице във врата ми. Знаех какво иска и знаех, че дори да искам не мога да откажа, защото бях под нейната хипнотична власт. Главата ми леко се килна настрани, откривайки пулсиращата артерия. Усетих как острите резци проникват в нежната ми кожа, но не болеше. Беше нежна, а ръцете ѝ галеха тялото ми. С едната бе обгърнала гръдта ми, а другата продължаваше да ме разтапя. Усещах как изсмуква живота от мен на дълги и силни глътки, но най-страшното беше, че ми харесваше и не само това; стенех и молех за още, макар и някъде дълбоко в съзнанието си да знаех, че не искам това.

 Джозелин се отдръпна от мен с приглушен смях, а от устните ми се откъсна стон на недоволство. Сякаш се носеше по въздуха, вече не ме докосваше. Застана пред мен и оголи собствената си гръд. Гледах бледата кожа и тъмните ореоли като омагьосана. Един дълъг и лакиран в кървавочервено нокът раздра плътта под крехкото зърно и кръвта и бавно започна да се стича.

 – Пий, мъничката ми… – прошепна тя и притисна лицето ми към мястото, откъдето капеше.

 Устните ми жадно се разтвориха и езикът ми погали нежната плът, преди жадно да засмуча тежката течност, стичаща се на тъмни капки в гърлото ми. С всяка следваща глътка се чувствах все по-жадна и я притиснах към устните си, осъзнавайки колко грешно хубаво е всичко това. Собственото ми тяло едвам се крепеше изправено заради кръвта, която бе взела от мен. Това сигурно бе краят ми.

 В един момент жадно засмуквах кръвта ѝ, докато езикът и зъбите ми дразнеха нежната плът, а в следващия вече не знаех какво става. Джозелин се отдръпваше с писъци, прикривайки лицето си, а ярка зелена светлина обливаше всичко около мен. Зад гърба ми стоеше Нейтън, вдигнал един кръст като нашите… в този момент разбрах какво липсва. От камъка струеше ярка зелена светлина и колкото повече той приближаваше кръста към нея, толкова повече усещах погнусата и отвращението, които ме изпълваха. Но бях прекалено слаба от загубата на кръв и това бе моментът, в който тялото ми се предаде на мрака. Усещах скоростта, с която се свличах, и чаках сблъсъка със студения бетон, но силните му ръце ме хванаха и ме притиснаха към тялото му.

 – Тя е моя… – чух противното съскане на Джозелин да се носи от мрака, но аз бях защитена от топлата зелена светлина, разстилаща се от кръста в ръката на Нейтън.

 – Само през трупа ми… – изкрещя той. В този момент всичко стана тихо и светът отново бе в мрак, а аз се криех в прегръдката му.

 Не знам колко време съм спала и съм се крила в уютната прегръдка на мрака, но когато отворих очи Нейтън седеше на един стол до леглото ми и се взираше разтревожено в мен. Острата слънчева светлина подразни очите ми и аз изстенах. Пареща болка прониза врата ми и вдигнах ръка, за да напипам парче марля, внимателно покриващо белезите от ухапването.

 – Ще боли известно време… Промих го със светена вода. – Глухо отвърна Нейтън.

 Едва сега се загледах по-внимателно в чертите на лицето му. Едва ли изглеждах по-добре от него, но той изглеждаше ужасно. Беше блед, а кръговете под очите му бяха толкова тъмни, че сега кехлибарният им цвят изглеждаше почти жълт.

 – Изглеждаш ужасно… – изхриптях аз. Чувствах се сякаш някой бе наливал пясък в гърлото ми с килограми.

 – Райли, не мисля, че си в позиция да правиш забележки на някого за външния вид. – Насили се да се усмихне той. Можех да прочета в очите му болка и самообвинение.

 – Нейт… – Повдигнах ръка и обвих пръстите си около неговите. – Благодаря…

 – За какво? Че те оставих сама? – Иронично се усмихна той, бичувайки себе си с думите си.

 – Ти дойде, Нейтън… Ако не беше дошъл… – извърнах глава. Чувствах се отвратена от себе си и от това което се бе случило предната нощ.

 – Хей, Райли, престани! – той се премести по-близо до леглото и обърна лицето ми към себе си.

 – Ако бях тук, както всяка вечер, нищо от това нямаше да се случи…

 – Харесваше ми, Нейт… – изплаках с отвращение аз.

 – Не… просто тя те е накарала да мислиш, че ти харесва… Много от нещата за вампирите, които си гледала по телевизията, не са верни, Райли, но хипнотичната им сила… Тя е истинска.

 Кимнах с глава. Вече бях мислила по въпроса, но бях толкова ужасена и отвратена от себе си, че реших, че отчаяно се опитвам да си намеря оправдание, но сега, когато излезе от неговите устни, прозвуча истинско и правдоподобно.

 – Нейт… моля те, махни я от мен. – Все още усещах болката във врата си.

 Той се премести на леглото и ме обгърна с ръце. Усетих колко много му костваше това. И двамата бяхме разяждани от вина и самообвинения. Зарови лицето си в косите ми. Беше толкова приятно да усещам топлината на прегръдката му и да чувам ударите на сърцето му. Защото това беше истинско, това не беше илюзия или игра със съзнанието ми.

 – Обещавам… – Тихо прошепна той, целувайки ме по главата. – Още утре.

 – Идвам с теб! – Вкопчих се в рамото му като удавник за сламка. Трябваше да знам, трябваше да видя с очите си как тя умира, как той пронизва с кол сърцето ѝ и отстранява главата ѝ.

 – Джо… Прекалено опасно е… тя има власт над теб. – гласът му беше несигурен, но аз трябваше да видя, трябваше да знам.

 – Трябва да видя с очите си, Нейт… – изхлипах аз.

 – Шшшш. Ще говорим за това утре. – той се пъхна под завивката до мен, обвивайки ме в сигурната си прегръдка и говорейки ми успокоителни думи, докато се унеса в трескав сън. Знаех, че когато той е тук, нищо лошо няма да се случи с мен.

 Глава 7

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s