„Back To York“ – Глава 4

backtoyork

Отново благодаря на Тони за редакцията. Благодаря и на всички които подкрепяте историята. Съжалявам за липсата на глава миналата седмица, но бях извън града и нямах достъп до компютър.

Можете да коментирате, да сложите рейтинг и последвате блога за известия за нови глави чрез бутона Follow.

Благодаря! (Малко взех идеи от колежката Пенева, не ме убивай Ренке)

А сега… Глава 4

~ * ~ Глава 4 ~ * ~

Master Post

Когато познатата мелодия долетя до съзнанието ми, знаех, че не искам да ставам. Беше ми добре сгушена в тази силна прегръдка и потопена в приятния, свеж аромат на свобода. В момента, в който се върнах на прегръдка, отворих рязко очи. Бях се омотала около Нейтън като одеяло, а той ме беше прегърнал в съня си. Не смеех да помръдна… Или по-точно не исках, а и никой няма право да ме обвинява; още повече, че май след снощи не можех да вярвам на себе си. Усетих нещо хладно под брадичката си и бавно и внимателно погледнах надолу. Малък сребърен кръст с морско зелен камък в средата. И в този момент усетих, че нечии очи са впити в мен. Повдигнах леко глава; само за да срещна тъмните сега като нощ очи на момчето до мен.

– Райли? – сухо отбеляза той, повдигайки едната си вежда, сякаш вършех нещо незаконно му правя дисекция.

– Какво? – примигнах сънено срещу него, усещайки дъха му върху лицето си.

– Какво търсиш отгоре ми?

– Отдавна нямаше да съм, ако не беше силната ти хватка, Стюарт! – усмихнах се лъчезарно аз, но в същото време исках да извия врата му.

Но пък изражението на лицето му в този момент нямаше равно. Първо ме погледна объркано, а после погледна ръката с която ме обгръщаше. И сигурно това щеше да продължи още дълго, ако на вратата не започна да се чука силно и отривисто, и майка ми да се опитва да отвори заключената врата.

– Джоана Матюс Райли, отвори веднага вратата! – крещеше тя и тропаше отчаяно, което изобщо не беше добър знак.

– В гардероба! Бързо! – Изсъсках на Нейтън и буквално го избутах от леглото, като първоначално той се строполи на земята и после успя, събирайки дрехите и обувките, си да се скрие в гардероба, точно в момента, в който завъртях ключа на вратата.

– Ох, Господи, добре си! – майка ми изплака и ме придърпа в прегръдката си.

Отдръпнах се леко, гледайки я объркано. Нямаше я перфектната прическа, костюмът беше закопчан накриво и изглеждаше адски уплашена.

– Мамо? – не знаех как точно да попитам какво се е случило, а и истината беше там, че не бях сигурна дали искам да знам след снощната случка с мен.

– Аз… сутринта заварих вратата на верандата широко отворена и стъпки в тревата около басейна… Помислих, че нещо се е случило с теб.

– О, това ли… – трябваше да измисля нещо бързо или вместо терапевтично преместване това щеше да се превърне в кратък път към лудницата. – Не можах да заспя… Слязох да се поразходя край басейна и сигурно съм забравила да затворя вратата на верандата. – Усмихнах се топло на майка си.

Чак тогава тя сведе поглед и обърна внимание на окаляните ми крака.

– И си легна с тези крака! Джоана Райли, нямаш ли никакво възпитание! – започна възмутената си тирада тя. Аз само се засмях леко, избутвайки я навън, и заключвайки вратата след себе си. Чух смеха й, което значеше, че съм успяла да я успокоя. Е, не я излъгах много, а и не й се наложи да се запознава с момчето, скрито в гардероба ми.

Отворих гардероба и го погледнах с усмивка.

 – Май си пропуснал вратата на верандата снощи.

 – Сигурно защото ръцете ми бяха заети с полузаспала дива котка… – измърмори Нейтън сърдито.

 В този момент се чу затръшването на врата и двигателя на кола. Майка ми тръгваше за работа.

 – Можеш да ползваш банята в дъното на коридора. Има и четка за зъби за гости. – казах аз малко по-хладно. Беше ме спасил… да кажем така, защото в един определен момент май нямах никакво желание да бъда спасявана, но все пак нямаше правото да се държи като задник. Дори не изчаках да го видя какви ги върши, а просто затръшнах разтреперана вратата на своята баня.

 Той сигурно беше единственият човек на тази земя, който можеше да ме разгневи така и в същото време да ме накара да се чувствам спокойна. Но го изтиках от мислите си и се отпуснах в горещата вана. Трябваше да се съвзема преди първия учебен час. Замислих се за всичко случило се предната нощ и потръпнах. Беше ужасяващо – колко лесно бях готова да изпълня всичко, което гласа ми каже; а най-плашещото беше, че имах предвид буквално всичко. Клепките ми започнаха да натежават изведнъж и онзи глас отново закънтя в съзнанието ми. От устните ми се откъсна глух стон. Можех да усетя хладните пръсти, които се спускаха по кожата ми, дори допира на устните й по рамото ми, търсейки път към врата ми. Изстенах отново докато пръстите ми стискаха силно ръба на ваната. Тогава силното чукане по вратата ме накара да подскоча и да седна ужасена във вече охладняващата вода.

 – Райли, добре ли си?! – крещеше Нейтън и тропаше по вратата. – Ако не излезеш до една минута ще я разбия, Райли! Отвори проклетата врата!

 Излетях от банята право в прегръдката му, докато се гласеше да разбие вратата. Треперех цялата, ужасена, и в момента, в който усетих силните му ръце около себе си, устните ми се впиха в неговите, жадно и напористо, за да изтрия спомена от нейните – пълзящи по кожата ми, целувайки рамото и врата ми. За момент той поддаде и езикът ми почти успя да проникне зад здравата преграда на зъбите му, но после рязко отдръпна глава.

 – Какво, по дяволите, беше това? – погледна ме със смесица от зелено и златно той. Тонът му не беше твърд, нито обвиняващ, можех да доловя притеснение и объркване.

 – Аз… Не си падам по нея! Не ми харесват устните й по кожата ми, Нейтън! – говорех бързо и несвързано, докато стисках отчаяно тениската му в ръката си и я правех на нищо.

 – Шшшшт! – тихо каза той и ме придърпа към гърдите си. – Това е нормално за един вампир, Райли… Те са сексуални същества, дори и да си отвратена, те пак могат да събудят това у теб.

 – Нейт… – повдигнах очи към него и бях готова отново да го целуна, само за да докажа на себе си правотата на думите му.

 – Не си и помисляй да ме целунеш отново! И ще ти бъда благодарен, ако сложиш някакви дрехи… – усмивката му беше сконфузена, а тонът му нямаше нищо общо със заядливия от вчера.

 – Оу… – едва сега осъзнах, че съм изтичала от банята, без дори да се загърна с хавлия, и се отдръпнах от него с почервеняло лице, тичайки обратно натам.

 Целият учебен ден премина адски сконфузно. Не смеех да вдигна очи към Нейтън и всеки път, кogato тръгнеше да се приближава към мен в междучасията, сменях посоката, губейки се в тълпата. Чувствах се тъпо и адски неловко заради това, че бях влетяла гола в ръцете му сутринта. Въпреки че не мисля, че беше моя вината, че откачен вампир не само искаше да източи кръвта ми и да ме направи като себе си, но май имаше и някакви еротични желания към моя милост. Ако трябва да съм откровена, това ме плашеше повече от всичко. Облегнах се на стъблото на един от вековните дъбове в двора на училището по време на обедната почивка. Тук всичко беше вековно, включително и легендите за обитаваните от призраци къщи. Не ми стигаше вампирът, ами и призраци. Поех си отново дъх и уморено затворих очи. Как се очакваше да го избягвам, при положение, че седяхме по цял ден един до друг…

 – Райли, няма смисъл да бягаш. Вече видях всичко, което можеше да се види от теб. – чух го да казва закачливо, докато сядаше до мен.

 – Нейтън… – погледнах го предупредително аз. Не бях в настроение за майтапи на мой гръб. Едва не бях станала закуска на местната вампирка, после почти я бях целунала дори в собственото си съзнание, а за капак на всичко трябваше да се озова гола в ръцете му.

 – Добре де… – той се усмихна вече по-приветливо и очите му сякаш заблестяха в една приветлива и топла смесица от есенните цветове.

 – Стюарт… – прошепнах го, защото дъхът ми беше замрял някъде по пътя между дробовете и устните ми. – Защо ме отбягваше в началото?

 – Вече няма значение… – тъжно се усмихна той. Чертите на лицето му бяха по-меки от всякога и дори можех да кажа, че очите му са изпълнени с нежност.

 Исках да разбера, но не можех да продължавам с въпросите. Можех само да се взирам в лицето му и да затаявам дъх. Не беше само фактът, че ме бе спасил предната вечер. В него имаше нещо специално… нещо,което дразнеше темперамента ми и ме предизвикваше да избухвам, и в същото време най-сигурна се чувствах, когато Нейтън Стюарт беше наоколо. Той беше от онзи тип, който хората обичаха да наричат „лоши момчета с добри сърца“. Гарваново черната му коса хвърчеше във всички посоки, а погледът му беше леко сънен; сигурно бе прекарал голяма част от нощта да ме пази да не хукна на някъде. Несъзнателно повдигнах ръка и прокарах пръсти през косата му,опитвайки се да пригладя немирните кичури. Знаех какво ще последва. И двамата знаехме. То беше от тези неща, които са предопределени да се случат. И не само заради портрета… Просто самият факт, че когато и да се подхлъзнех, той винаги бе там, за да ме хване. Вече можех да усетя дъха му по лицето си, устните му бяха на милиметри от моите, а сърцето ми щеше да избухне от напрежение. Още милиметър и щях да се потопя в сладкия вкус на целувката му. В този момент отчаян писък прониза света, който бяхме създали за нас двамата под онзи вековен дъб. Последва втори, след него трети, и двамата с Нейтън скочихме, за да хукнем по посока на писъците. Нещо бе разбунило духовете в гимназията на Йорк…

Глава 5

Advertisements

6 thoughts on “„Back To York“ – Глава 4

  1. Какво нещо е съдбата, и да бягаш от нея, винаги накрая свършваш там, където трябва, нали? Силно вярвам в това. Може да променяш път, по който ще минеш, но дестинацията- не. Както и да е. Харесва ми динамиката между Нейт (едно от най-любимите ми имена) и Джо. Интересно ми е защо вампирката не е докопала до сега него след като търси Майкъл, който явно му е копие. Може би пича има суперсилно подсъзнание. Евала, както се вика. А и “лоши момчета с добри сърца” – we love them all! Да видим дали любовта или съдбата ще застигнат героинята. Аз, както винаги съм оптимист. 🙂

    1. Знаеш как да погъделичкаш желанието ми за раздаване на спойлери! 🙂 Този път обаче ще се опитам да мълча. Единственият спойлер, който ще дам е, че пича от корицата НЕ Е Нейтън 😉

      А и кой не обича лошите момчета с добри сърца? Аз поне знам, че на мен винаги са ми били слабост ♥

  2. Аааа, добре, добре и мен ми се стори малко по-голям, от колкото трябва да е Нейт. Започвам да правя теории на конспирацията, но ще си ги запазя за да не спойлна нещо публиката.
    Жалко, че в нашата реалност момчетата са или само лоши или само добри. Може би от тяхна гледна точка и с нас жените е така. Жалко, че ние имаме неприятният навик да пишем за идеалните мъже и после да очакваме да ги има като по поръчка. 🙂

    1. Скоро ще срещнем и момъка от корицата 😉 Около него ще можеш да дробиш теории колкото искаш по-натам.

      Колкото до идеалните мъже? Няма идеални хора 😉

    1. Знам, знам. Почва да ми става любопитно какви ги дробиш 😀 Но ти гарантирам, че за момента ще си много далеч от истината. Не пича от снимката не е Майкъл 😛

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s