„Back To York“ – Глава 3

backtoyork

Изключително благодаря на Тони за времето което отдели да се справи с правописните ми грешки!!! Истинско геройство от нейна страна!

~*~ Глава 3 ~*~

Master Post

Вече бях свикнала с присъствието му. Седях до него във всеки един възможен час. И сякаш цялото училище знаеше за какво става дума. Докато вървях по коридорите, чувах след себе си шепоти, и често между тях можех да различа името „Джозелин”. Стиснах устни и се насочих към изхода на училището. Той седеше там и ме чакаше, захапал цигара между устните си и леко потърквайки лице. От тук можех да кажа, че всичко което му предстоеше, не му беше приятно.

 – Може ли една? – попитах, като застанах до него.

 Той само кимна и извади пакет червено Боро, подавайки ми цигара, а после изненадващо за мен ми поднесе заплка.

 – Нямаш си и на идея какво става тук, нали? – попита тихо той.

 – Да ти приличам на запозната със ситуацията? – отговорих леко раздразнено.

 Стюарт само кимна.

– Да вървим… – каза той и тръгна напред.

Сякаш нарочно ходеше по-бързо, докато аз се препъвах след него на високите токчета. Не че не мога да ходя на тях, но вече бяхме тръгнали през гората. Интересен път беше избрал този Стюарт; освен всичко останало не обелваше и дума. Вече знаех, че не вървим в посоката, в която се намираше домът ми. Влизахме все по-навътре в гората, докато не стигнахме до някакви руини. Старо имение, ако питаха мен. Някои от кулите се бяха запазили, но камъните се рутеха и прозорци отдавна нямаше. Беше изоставено от поне стотина години. Направих крачка напред. Имаше някакъв магнетизъм в тези останки, нещо, което отчаяно ме привличаше. Тогава пръстите на Нейтън се обвиха около китката ми и ме дръпнаха назад.

– И ти го усещаш, нали? – прошепна той в ухото ми и само ме накара да потреперя.

– Да усещам какво? – опитах се да се престоря, че не разбирам за какво ми говори.

– Сякаш те зове и иска отчаяно да те погълне в прегръдката си… – той продължи да шепне и ме побиха тръпки, но не и от страх. Просто този глас, галещ и примамващ, а същевременно дълбок и мистериозен. – Всички други изпадат в ужас, минавайки оттук… Никой не се престрашава дори да припари наблизо, само тези от родовете Стюарт и Рочестър са като омагьосани от това място. – Шепотът му вече ме караше да настръхвам и ако не престанеше, сигурно щях да се обърна и да го целуна. – Въпреки трагичните събития, случили се тук…

 – Трагични събития? – изведнъж излязох от опиянението и се обърнах към него, опитвайки се да спра трепетите по тялото си.

 – Мхм. – само изсумтя и седна в корените на едно вековно дърво, загледан в руините. Беше странно, че над тях се виеше ято гарвани и не се отдалечаваше дори на метър от имението.

 Седнах до Нейтън и замълчах за секунда. Само двата рода бяха опиянявани от тази сграда. Дори можех да се закълна, че чувам шепот, който ме канеше да ида там. И, о,… Как исках да стана и да тръгна към черния рушащ се камък, обрасъл с бръшлян. Сигурно погледът ми се беше замъглил или бях казала някоя мисъл на глас в отговор на шепота кънтящ в главата ми, защото в следващия момент Нейтън обгърна брадичката ми с пръсти и рязко завъртя главата ми към себе си.

 – Не я слушай, Джоана. Затвори мислите си! – гласът му този път беше силен и заповядваш, и аз разтресох глава, сякаш излизайки от някакъв специален унес.

 – Да слушам кого? – нямаше никога да призная, че чувам гласове в главата си. Не бях луда и никога не съм имала проблеми с халюцинациите; не смятах да започвам сега.

 – Много добре знам, Джо… – сега вече беше омекнал значително. – За тайнствения шепот, който те кани да идеш до там. Да влезеш в имението… Направиш ли го, вече нищо няма да може да те спаси.

 – Нейтън, за какво, по дяволите, говориш?! – ядосах се аз. Добре. Усещах колко странно е това място, но вместо да ми дава отговор, той правеше нещата още по-сложни.

 – Сигурно си се зачудила кои са те и каква е била съдбата им… – започна той. Знаех, че говори за лицата от портрета. Усещах го с всяка клетка на съзнанието си. – Някога, много отдавна, са били лудо влюбени, Джо… Докато един ден тя просто не се променила. Майкъл я сварвал не един или два пъти с други мъже в леглото. Скоро започнала да спи по цял ден и да обикаля имението нощем. Разбила сърцето му на хиляди парченца с изневерите си. Докато един ден не го открили мъртъв. Всички говорели как от ден на ден ставал все по-блед и по-блед. Когато го открили, се сливал с чаршафите, без двете черни дупки на врата му…

 – Джозелин е била вампир? – очите ми се разшириха като по анимационните филмчета. В този град явно прекаляваха с Бъфи.

 – Никой не знае и до ден днешен… Така и не я открили след смъртта му. На няколко пъти продавали имението и новите собственици свършвали със същата съдба. При последния смъртен случай преди около 150 години на стената пишело, че един ден тя ще се върне и ще вземе Майкъл със себе си…

 Прехапах устни и рязко се изправих.

 – Чакай малко, нали не намекваш, че аз съм някаква откачалка и сега ще реша, че си Майкъл и ще започна да те преследвам?! Затова ли ме гледаше с такава омраза през цялото време?! – вече не можех да сдържам гнева си. Значи ми бяха лепнали епитета „откачалка“, само защото съм приличала на друга такава, и после аз съм луда и опасна. – Знаеш ли какво? Забрави за случая! Забрави за Джозелин, забрави за Майкъл и най-вече забрави за мен! – Станах и видях, че се кани да ме последва, изблъсках го грубо и хукнах из гората. „Браво, мамо!” – помислих си аз. „За да избягаме от твоята нервна криза, ще докараме на мен такава!” Не чувах стъпките му след себе си. Добро момче, значи беше схванал намека.

 Легнах си страшно ядосана; дори с майка си не говорих. Само това й липсваше – история за прабаба вампир, която иска нещо от нас. Направо не се побирах в кожата си. В интерес на истината, очаквах, ако ще ми сервират абсурдизми, да е някоя история тип „Хари Потър“… Все пак сме в Англия, нали. Но не-е-е… явно и тук бяха видели прекалено много от Бъфи. Ядосано нагласих алармата на телефона си и затворих очи. Не знам колко време беше минало, но в съня си чух шепот. Беше толкова галещ и примамващ женски глас, че бях готова да направя всичко, което ми каже, само за да имам възможност да се потопя в меката прегръдка на притежателката му. Нашепваше ми и ме изкушаваше; събуждаше в мен желания, които бяха просто неописуеми. Усетих как от устните ми се откъсва стон, докато се въртях в леглото. И тогава този глас ме погали, сякаш слага целувка на челото ми, и прошепна: „Ела при мен, Джоана…“

 Дори не усетих как съм се надигнала от леглото. Дългите ми необути крака се заровиха в мекия килим и аз излязох от стаята, движейки се като хипнотизирана, следвайки само и единствено гласа. Нозете ми опираха студения мрамор в просторната всекидневна, а после усетих влажната трева да гали ходилата ми. Дори не усещах студа около голите си бедра. Бях излязла по бикини и потник, с които спях нощно време. Гласът продължаваше да кънти в главата ми – наситен със страст, любов и много обещания. Обещания, на които едва ли някой би могъл да откаже, камо ли аз, седемнадесет годишен тийнейджър. В съзнанието ми мигаше предупредителна лампичка, но някак си я пренебрегвах въпреки всичките си инстинкти. Исках само и единствено да заровя глава в топлата прегръдка на Жената с гласа. Очите ми бяха отворени, но не виждах. Знаех накъде отивам и краката ми сякаш сами следваха посоката. Усещах с цялото си тяло, че съм близо до старото имение, което Нейтън ми беше показал. Още малко … Още малко и щях да бъда с нея. Ръката ми се вдигна и улови ръждясалата метална порта, която бе скрита сред шубраците. Само няколко метра и щях да се обединя с нея.

 В този момент силни ръце ме хванаха през кръста и ме дръпнаха назад. Усетих как гърба ми се удари в силни гърди и вече можех да почувствам студа, защото топлината на чуждото тяло ме обгръщаше. И все пак тази топлина не ми харесваше, не ме примамваше; исках вътре в имението, при Гласа. Замятах се бясно в ръцете, които ме държаха, опитвайки се да се отскубна.

 – Бори се, Джо! – разнесе се познат шепот в ухото ми. Познавах този тембър, дълбок, покоряващ, изискващ … и същевременно нежен.

 За кратко се поколебах, кой от двата гласа искам. Но, ох, нейният беше толкова сладък. Сякаш мед капеше от устните й и аз бях готова да го поема на езика си. Отново започнах да се мятам и Нейтън ме притисна по-близо до себе си. Сега усещах горещия му дъх по шията си, а това не ми помагаше. Исках едновременно нея и него. Изстенах несъзнателно.

 – Не я искаш, Джо! – продължи да мълви Нейтън. И почти бях готова да му повярвам. – Не искаш да се откажеш от света, в който живееш… – Не бях сигурна в тези му думи. – Представи си свят в който не можеш да усетиш топлината, струяща от тялото ти, Джоана… – при всяка негова дума можех да усетя дъха му по врата си, топлината на тялото си, и започнах бавно да излизам от унеса.

 Разтворих широко очи; не можех да повярвам къде се намирам и какво става с мен. Изведнъж разбрах, че не съм сама, че някой обвива полуголото ми тяло с ръце. Понечих да изпищя, но една ръка покри устните ми. Май бях казала някъде, че не съм от тези, които се страхуват. Е, сега ми идваше да пищя. Не знаех къде се намирам и си нямах идея кой и защо ме държи.

 – Ще те занеса до вас… Вече достатъчно си разранила ходилата си…

 Кимнах леко, защото разпознах гласа. Тялото ми се отпусна в хватката на ръцете на Нейтън и усетих как една от тях минава под коленете ми и ме повдига, сякаш бях перце.

 – Какво се случи… – попитах аз, сгушвайки глава на рамото му. Вече се чувствах спокойна.

 – За малко да се сбогуваш със завидно количество от кръвта си, Райли. На сутринта нямаше да помниш нищо и да се чувстваш ужасно.

 – Нямаше ли да съм мъртва… – измърморих аз, свита в ямичката на врата му и обгръщайки го с ръце.

 – Прекалено ценна си за нея, Райли. Просто щеше да те превърне в нещо като нея. След като три пъти пие от кръвта ти.

 Не знам, защо но изведнъж рязко започна да ми се доспива. Гласът му ме успокояваше и ме караше да се чувствам добре. Въздъхнах и потърках носа си в кожата на врата му. Стори ми се, че дори потръпна, но не се издаде по никакъв начин.

 – Стюарт… – Той само изсумтя нещо и леко ме повдигна за да намери по-добър баланс. – Благодаря ти… – прошепнах аз.

 – Райли, харесваш ми повече, като сипеш обиди отгоре ми. Така е по-лесно да те избягвам.

   Чух отварянето на малката метална порта в градината, която явно бях затворила след себе си, после стъпките на Нейтън, изкачващи стълбите на терасата, после тези към моята стая. Усетих как затваря вратата с крак и бавно ме поставя на леглото. После чух как превъртя ключа на стаята ми. Чух го как се оптива да си намери място на малкия диван и се усмихнах под завивките.

 – Стюарт, леглото е достатъчно голямо за двама. – измърморих аз и се дръпнах в единия край на леглото, оставяйки му другата част.

 Чух стъпките му; как събува обувките си и сваля якето си. Усетих как тялото му натежа до мен и затворих очи. Вече се чувствах сигурна и знаех, че дори Тя да се опита да ме примами, той ще е тук да ме спре.

 Глава 4

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s