Защо отказвам да чета Български книги (класиките не се броят)

Както виждате аз съм човек, който пише е добре де нека сме честни, който се опитва да пише. Може би далеч във времето имах някакви мераци да се пробвам да си издам нещата, но принципа на издаване не БГ автори не ме изкефи особено, при положение, че беше а) връзки и б) сама да си платя. Чак такъв ентусиаст да си видя името някъде не съм. Въпроса е, че тези „автори“ които успяват да пробият ме втрещяват от всякъде.  Истината е, че понякога, много ама много ми се иска да им дам шанс и тогава попадам на нещо което винаги ме отказва… Като например…

Миналата или по-миналата година вече нямам спомен кога точно излезе първата книга от една поредица „Кръв“ или нещо от сорта. Дори не помня името на авторката.  Като човек който много чете, естествено съм обградена от хора които четат колкото мен, че дори и повече, та като такъв човек реших да оставя едно, две другарчета по страничка да прочетат въпросното произведение. Естествено не се лъжете, това че съм теле не значи, че се водя по чуждо мнение без да се опитам да изградя свое. Та едно от тези другарчета направи пост в блога си (за съжаление вече не съществува и не мога да дам линк към него). Докато четях си виках зле, зле ама ще дам шанс, накрая обаче имаше буквален 10 редов цитат, който беше епилога на книгата. Е… на мен лично ми бе повече от достатъчно за да реша, че пръстите ми няма да отворят тази книга, камо ли да кихнат пари за нея.

Сега попадам на това:

Наречете ме човек с предразсъдъци или каквото си изберете, но аз за книга с такава анотация пари няма да дам!!! По дяволите дори без пари да ми я дават не знам дали бих я отворила… По-скоро бих прочела Здрач 3 и 4. Дори псевдонимите на авторките отиват към факторите отказващи ме от книгата. 2 лв. не са ми проблем, просто няма да ги дам, хората които свирят по подлезите се нуждаят повече от тях.

В крайна сметка аз не изливам гневно мнение на неиздаден автор, изливам мнение на човек който обожава качествено написани книги, увлекателни със смисъл.  Нещо което съдейки по епилога липсва в първата книга която споменах и съдейки по анотацията, евтината и изключително бездарна корица, абсурдните псевдоними ще липсва и във втората.

Апела ми към Българските издателства е… моля Ви… разбирам, че в криза всеки има нужда от пари, но наред с връзкарите и с татковите момиченца, които плащат да бъдат издадени, подбирайте внимателно авторите си. Имаме страхотни Български творци които заслужават внимание. И за да не цъфне някой пак който да каже, че визирам себе си, веднага ще Ви насоча към един от моите любими Български автори, почти никому неизвестен, който си има блог и пуска в него: Ирина Пенева

 Ето заради такъв Български автор бих дала пари. За автор за който знам, че всяка глава минава през зверска проверка и жестока критика и самокритика. Автор който има самочувствие, което да покрива таланта му, но не в повече.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s