Дъждовна песен

Така реших от време на време да пускам по нещо което съм написала, някои са стари нови не знам кога и как, музата е нещо изключително капризно… А моята е направо е събрала капризите на всички музи в себе си.

Историята която ще прочетете след малко е вдъхновена от песен, за това ви препоръчвам преди да започнете с четенето да пуснете клипчето което е преди историята. Историята е кратка и ще успеете едновремено да четете и слушате. Надявам се да Ви хареса ^_^

Дъждовна песен

В полумрака единственият звук, който отекваше в просторната стая бе този на тежко падащите капки по перваза. Сякаш пееха своя песен отдавна забравена и тъжна. Песен за разбитите надежди и мечти възродени от пепелта. До прозореца стоеше крехка фигура загледана във все още спящият град. Това бе всичко което можеше да прави, да наблюдава и да попива емоциите на хората, докато животът в нея гаснеше.

Тежките дъждовни капки се разбиваха в стъклото със силен звук и размазваха картините. Можеше да види тъмната река, извиваща се през малкият квартал повличаща след себе си множество сълзи.

Влажното есенно утро се прокрадваше из града. Може би някои ден слънцето щеше да изгрее, но не и за нея. По бледите устни пробяга лека усмивка. Крехка длан се повдигна бавно и с много усилие мъничките пръсти се долепиха до студеното стъкло. Вече не изпитваше болка. Нямаше го тягостното усещане за безсилие. Имаше само покой. Изведнъж сивите картини започнаха да се размиват. Студеният тежък дъжд се превърна в топъл пролетен ръмеж. Облаците и сивотата изчезнаха и се обвиха в светлина. Голите дървета разцъфтяха в приказни цветове и в стаята нахлуха нежни аромати. Беше светло и красиво с извисяващата се над реката дъга.

Слабата длан се отпусна бавно оставяйки ясна следа на запотеното стъкло. Две топли кафеви очи останаха загледани в нищото, но на немощното лице грееше усмивка. Последен лъч надежда отлетял в безкрая.

И така за пореден път, тежките дъждовни капки присвоиха песента на човешкият живот. Някъде по пътя си стичайки се по стъклата и надничайки в домовете те отнесоха спомена за малкото момиче, оставило сивият и пуст свят за да полети на крилете на дъгата.

Advertisements

4 thoughts on “Дъждовна песен

    1. Радвам се, че ти хареса. Това е първото, а и за сега единственото тъжно нещо което някога съм писала. Иначе се оказа, че самата е мелодия е предназначена за много по-жизнен момент. Оказа се, че е от един френски филм Амели. Доста по-позитивна и излезе целта 😀

      1. о да, амели е прекрасно филмче – вдъхновява те да видиш и да оцениш малките неща в живота и да се увериш че едно пърхане на крилете на пеперуда може да създаде цял ураган!

      2. Да. По принцип не съм фен на френските филми, но този ме зареди с много положителни емоции и ме накара да се радвам още повече на малките неща. Между другото друг филм, който дава такива емоции е Ten Inch Hero

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s