„Петдесет нюанса сиво“: наказание за модерната литература.

Да великият роман. Бестселър или каквото там го водят… Д0 кога? До кога книги като „Здрач“ и „Петдесет нюанса бенбено“ ще нанасят такива удари по горката модерна литература. И не със сигурност не съм старомодна лелка без въображение, много моля. Дадох шанс на „Здрач“ и резултата беше, че така и не можах да продължа с книга 3, а на предните 2 просто исках да си прехапя вените. Тук с нюансите за мой късмет резултата няма да е същия по простата причина, че няма да продължа със следващите книги. И преди някой да се опита да каже нещо, не нямам нищо против секс сцените в една книга, все пак сме 21ви век, а сексът продава, но Нюансите са написани, толкова пошло и елементарно, че направо се прозявах на някои сцени…. Преди някой да ме заклейми, че съм от хората които не могат да четат и говорят за секс, още повече за тематиката в тази книга ще кажа само две неща… 1) „Братството на черния кинжал“ 2) Вишъс. За тези които наистина разбират и се интересуват от книги това е повече от достатъчно…

Какво още ме дразни в тази книга освен елементарният стил на изразяване и абсолютно не докосващите хормоните ми секс сцени? Направо се чудя от къде да започна… Хм… Ок… Жалката главна героиня? 21. Девствена и БУМ, скача във връзка с доминант и подчинен THE FUCK?! И не факта, че е в такава връзка я прави жалка. Самия ред на мисли въртящи се в главата й е отчайващ, като добавим и факта, че тя не знае точно какво, как, кога, къде, кой иска… После „мистерията“ около прословутия Крисчън… Да… голяма мистерия чудно защо ли постоянно я кара да яде? Трудно ли ви беше да се досетите на първия път като го казаха? А на 101-вия когато вече беше натвърднат? А изненадахте ли се когато се разбра защо, след още 200 пъти споменаване?

Драги девойки… Защото предполагам, че много от Вас вече са захапали тази книга и най-вероятно сложили на пиадестал… Когато един мъж ви заплаши с вързване и затваряне в сандък, без значение колко секси и богат е той, това е Г-Р-Е-Ш-Н-О. И отговора на такава заплаха с думи като „Липсваш ми.“ „Искам да бъда с теб.“ „Прости ми.“ Ви прави просто жалки, прави Ви да изглеждате като жени без никакво себеуважение, а и нека да сме честни точно така си е…

ОК… стигнах сигурно до най-отвратителното нещо което съм чела в живота си. Не ме разбирайте погрешно… Нямам нищо против идеята една жена да прави секс в най-чувствителния за нея период… Но това да бъде описано с такива детайли и то в книга достъпна за малолетна аудитория… Е извинете ме, ама това е извратено.  Аз съм изключително толерантен и разбран човек… Стомахът ми е толкова лакомо добиче, че не връща поръчката дори, когато ми е зле… Но сцената с тампона ме накара да оставя книгата за малко иначе щях да имам близки срещи с обяда си… отново… Това надминава и най-противната, слузеста и ужасяваща сцена която Стивън Кинг е писал, а той е Бог в жанра си и може да ме накара да ми се догади само заради брилянтният си стил  на писане, но това… Някой трябва да осъди авторката за развращавне на малолетното население… И после как да очаквам, новото поколение да очаква някаква красота от сексуалния акт, след като дивата любов тук е едно… Бързо, грубо, кърваво чукане… А още не съм стигнала края на книгата!!!

Най-накрая стигнах до края на това изтезание. Ако трябва да съм честна смятам, че дори някогашната Инквизиция би завидяла на авторката за умението да изтезава хората с писанията си. Майтапа на страна… За първи път ми се случи да задрема на секс сцена. Сами си вадете изводите.

Истината е, че дори с финалното си решение да си бие камшика (опа грешен израз?) не можа да се издигне дори на милиметър в очите ми. Даже точно обратното. Хванала си се на хорото изиграй си го. В интерес на истината ми стана жал за Крисчън. Изтерзана личност влага цялата си надежда в това и прас… Набий ме пък полсе гледай как бягам.

А сега нека погледнем края на анотацията на книгата моля: „Освобождаваща и пристрастяваща, трилогията „Петдесет нюанса“ ще ви обсеби, ще ви притежава и ще остане с вас завинаги!“ Какво всъщност се случи с мен от тези обещания? Освободи ли ме? Не точно, но признавам беше на път да ме освободи от доста храна… Пристрастяваща? Да пристрасти ме още повече към горещите и качествени секс сцени в „Братството на черния кинжал“. Обсеби? Ако обсебване значи да пищя от изтезанието на горкия ми мозък да постигнаха го. Ще остане ли с мен завинаги? О да със сигурност. Тази книга се отпечата в съзнанието ми като най-големият шамар в лицето на модерната литература и самото общество, показвайки колко ниско е стигнало, че да превърне тоя боклук в бестселър. Дали чакам да отворя следващата книга? А не мерси. Нямам намерение да се сблъсквам с биполярната геройня, която няма никаква идея какво иска и пред която дори Бела Суон изглежда като Зина принцесата войн.

Тази книга поне според мен трябва да бъде изтрита от лицето на земята. Неприятно изненадана съм от „Бард“. До сега бях останала с впечатлението, че подбират доста добри заглавия за каталога си. Бясна съм… Бясна съм, че евтин боклук като този е издаден само, защото сексът продавал, а затрогващи трилогии като „Rainbow boys“, показващи романтична, проблематична, страстна и т.н. гледни точки от живота на хората са пренебрегвани, нищо че са носители на награда за Young Adult 2007 (може и да се лъжа). Значи книга с 3 главни герой гейове не може да бъде издадена, но такъв пошъл, евтин и бездарнонаписан фикшън като Нюансите може? (Съжалявам не мога да го нарека с името книга). Скъпо издателство „Бард“ ако толкова държите да провокирате обществтото пробвайте да се запознаете с творчеството на Алекс Санчез.

А сега понеже започнах да я чета заради многото различаващи се мнения и заради любопитството какво аджаба ще предизвика такъв скандал… Ще се изкажа и по отношение на фенската реакция у нас. Скъпи фенове на тази евтиния… понятието „Fuck me“ от където и да го погледнеш означава „Чукай ме.“ Не мисля, че трябва да нападате преводачите за това, че се опитват да запазят достоверността на… историята. Ако искате Вашата жалка любимка, да е по-смела, по-мъдра, по-уверена, по-стъбилна и без да говори с още 2 варианта на себе си в главата си, ами седнете и пренапишете книгата. Само защото вие търсите как да оправдаете колко глупава, жалка, неуверена и нестабилна е, но означава, че другите трябва да Ви козируват… И преди някой да е посмял да гъкне даааа попрегледах и Англо говорящия вариант на този боклук и честно да ви кажа е похвално, че преводачката не е свършила в психиатрична клиника скубейки косите си.

В заключение ще кажа само едно… Ако сте чак толкова загорели и искате да откривате доминантно/подчинената си страна… Гледайте порно, четете фенфикшъни и т.н. Повярвайте ми и двете ще ви харесат в пъти повече от този „шедьовър“.

От сега казвам… На обидни коментари към мен и мнението ми не отговарям. Защото това е моето мнение. Не ви карам да се съгласите с него, но няма и да го променя само защото на някой не му изнася какво мисля по въпроса.

Advertisements

40 thoughts on “„Петдесет нюанса сиво“: наказание за модерната литература.

  1. За мен си герой, че си успяла да стигнеш до края на това „произведение“, аз се отказах преди 7 глава(фен превод) и не съжалявам особено. Като чета ревюто ти виждам, че единственото, което съм пропуснала е гаденето, заради моменти, като:„Но сцената с тампона…“ и „Бързо, грубо, кърваво чукане.“ 🙂
    Не виждам какво толкова се харесва в тази така наречена книга.
    Главната героиня е досадна, ще си позволя дори да кажа, че е идиотка. Тази „силна“ жена, за която се представяше, си позволи да приеме нещо, което толкова жестоко оскърбяваше човешкото й достойнство. Такъв персонаж в никакъв случай не трябва да бъде главен герой, пример за подражание.
    Договорът, който разискваха и тя подписа в последствие, беше някаква тотална гавра с романа, с читателите, даже със самите герои. С някаква си хартийка, той и гарантира, че няма да я нарани…много, а тя – ще прави това, което той й заповяда. И какво следва, когато да кажем той или тя не изпълни „договореното“, ще отидат на съд ли(при положение, че преди това имаха някакво писмено споразумение за конфиденциалност)? rolf Пълен абсурд!
    Сцените, на които толкова много се наблягаше бяха описани грозно, пошло, отблъскващо. А, може да прозвучи старомодно и консервативно, но един мъж намиращ за възбуждащо да наранява и унижава по такъв начин жената, към която е насочил, романтичният си интерес(или към която и да е друга жена), не може да се нарече мъж. На 18 съм и не виждам нищо привлекателно в такъв герой, не дай си Боже истински човек, дори да е красив, като гръцки бог и да има толкова пари, че да покрие Земята с тях.
    Не разбирам къде се объркаха нещата във времето. Къде изчезна идеята за Красивият принц на бял кон? Крисчън Грей ли е мечтата на съвременната жена и това ли е единствената й възможност, днес?
    Браво за ревюто, за начина, по който виждаш нещата и затова, че не си от „модерните“ момиченца в България, които намират „Петдесет нюанса сиво“ за шедьовър.
    П.П. И защо, по дяволите, я караше да яде? Това някой от хилядите му комплекси ли беше или просто искаше да я превърне в една от закръглените, арабски жени без права?

    1. Мисля, че си направила много добре като не си я дочела. Самата книга е написана толкова елементарно като стил на писане, че дори става досадно. На въпроса за храненето, просто той е гладувал като малък, но това на 7ма глава още няма как да се досети човек понеже не е споменато още 320 пъти.

      Като цяло никога не съм срещала творения като „Здрач“ и тази поредица които да ме накарат да се зачудя толкова силно какво е толкова непоправимо сбъркано и извратено в днешното общество… За щастие не губя надежда след като силно написани поредици като „Игрите на глада“ пробиват на пазара.

      Иначе за дочитането… Просто имам навика като почна нещо да давам докрай и в интерес на истината доста се проклинам за този ми навик. Не винаги си заслужава.

  2. до сега си мислех , че скуката , налегнала ме до като чета романа, се дължи на факта,че не чета от хартиен носител,а от електронен и по този начин се губи магията на книгата,но се убеждавам ,че и други като мен не я намират за интересна Винаги съм мислила, че еротиката и секса трябва да са красиви,представени по начин по които да накарат човек да почувства гъдел в стомаха си и топлина в слабините си – е не почувствах нито едно от двете,а със сигурност не съм фригидна Вярно е ,че съм само на 11 глава и най-вероятно ще я дочета с риск да съжалявам,но поне вече знам , че не съм единствената отегчена и разочарована от романа

    1. Аз също стиснах зъби и я дочетох макар наистина да беше неимоверно усилие за мен. Все още акъла ми не го побира как такова творение набра такава популярност. Дано поне малко да те впечатли до края. Проблема не е в носителя, а в „умението“ на автора да пресъздава история. Аз не усетих абсолютно нищо по време на въпросните сцени, дори на една задрямах…

  3. В това е и провокацията на романа,дотолкова банално и скучно,както и понякога е самия живот,чак до повръщане;-)!Но в едни такива подчинено-доминантни отношения,няма как да са развълнувани и възбудени други освен самите участници!Колкото до героинята мисля,че си е добре в ролята на малко влюбена,малко объркана подчинена:-)

  4. защо господин Грей кара непрестанно младата Ана да се храни? нямам желание да чета цялата книга, но ми стана интересно като четох статията
    моля за отговор, благодаря Ви! :)))

  5. Chestno da ti kazha ti si zhalka! Dosta! Kogato nqkoj te izchuka taka shte razberesh za kakvo ide rech i togava shte imash pravoto da kazhesh haresva mi i go iskam ili ne, tova ne e za men. Ne mozhe da othvyrlqsh neshto, za koeto samo si chuvala i chela i sigurna sym, ot koeto si stavala mokra. Ti prosto si edna nezadovolena vanilka.

    1. Много се зачудих дали да отговоря на коментара ти. Но… Реално жалката в случая си ти. Говориш наизуст като не знаеш нищо за мен и сексуалният ми живот. Сцените не бяха подмокрящи малката, бяха скучни и еднообразни. Но ако четеше неща извън комерса щеше да знаеш какво е подмокряща секс сцена. Още нещо, ако искаш някой да те взима на сериозно като коментираш с шльокавица. Това беше първият и последен път в който обменям коментари с невзрачната ти особа. Приятен живот ти желая.

      1. Na men puk ne mi stana qsno zashto tolkova mnogo durjish da ubedish horata che knigata ne e dobra ok tova e tvoe mnenie no opredeleno da ti kaja tezi romancheta za koito govoreshe po edno vreme vuv slovoizliqnieto si sa otdavna izturkana tema. Knigata e interesna zashtoto zasqga edna tema, koqto da ne kaja, che i do dnes e tabu, osven tova istinata, e che dosta hora ne biha se osmelili da probvat, tova koeto chetat i imenno poradi tazi prichina im haresva. Kato se pozamislish malko filmite i knigite principno sa fikcii i nai interesni sa onezi, koito te karat da prejiveesh onova, koeto izvun knigata ili filma nqma da ti se sluchi. Eto zashto spored men ideqta na knigata e dobra, suglasna sum che ima tochene na lokumi, no v nikakuv sluchai ne moga da kaja, che sex scenite ne sa opisani dobre. Kolkoto do tampona neznam dali si se zamislqla kolko jeni pravqt sex dokato sa v cikul, tova che ti ne go pravish ne oznachava, che e neshto losho. Tozi akt prisustva za da pokaje izkluchitelna blizost, zashtoto mnogo malko muje biha se usmelili da go napravqt bez da im migne okoto, fakta che toi go pravi bez da se zamisli i da oburne vnimanie e podsilvasht v slucheq, toest izrazqva silata na jelanieto mu.

      2. Сега ще започна да отговарям точка по точка по твоя коментар, но преди това ще помоля, след като това все пак е тема за „книга“ следващият път, ако решиш да пишеш да го правиш на кирилица.

        Така…

        1. Много правилно го каза, това е МОЕ мнение. Аз не се опитвам да убедя никого. Всеки сам отговаря за избора си на четиво. Аз съм изложила своето мнение и виждането за книгата, а до това кой ще му обърне внимание е съвсем отделен въпрос.

        2. Явно романчетата за които говорех по едно време в „словоизлиянието си“ не са чак толкова изтъркана тема. Ако бяха щеше да си наясно, че в поредицата „Брадството на черния кинжал“ има книга засягаща BDSM отношенията и то по-много по-фрапиращ начин. За това просто ще приема, че говориш на изуст и явно нямаш идея за какво става дума в другата поредица. Една от книгите в нея е дори за двойка мъж/мъж, но да изтъркани са… Щом си казала. Следващият път преди да говориш за тях моля вземи и ги прочети.

        3. Аз не само мога да кажа, че секс сцените не са написани добре, по моя критерии те са направо скучни. За мен добре написаната секс сцена е тази, която те кара да тръпнеш с усещанията на героите в книгата. Чела съм PG13 сцени, които са били по-вълнуващи от тези в тази… творба.

        4. Изключително ме забавлява факта, че правиш заключения какво съм опитвала и не в личният си живот. Смешно е особено като се има предвид, че дори не се познаваме. Факта, че не ми харесва елементарния и пошъл начин по който е описан, не означава че имам нещо против към този тип секс.

        Това е което имам да кажа по въпроса.

  6. Майчице мила! Като чета коментарите и тръпки ме побиват. Вече се замислям сериозно, че май май живеем в каменната ера или някъде около нея, преди нея, след нея. За тези, които се чувствуват задоволени от книгата, само ще кажа едно – не сте чели достатъчно и различни аспекти. Всъщност не авторката на тази тема/пост/лично мнение, не знае нищо за BDSM, а вие. Няма да споря и да поставям квалификации относно кой колко и от къде черпи познанията си по темата. Никой от коментиращите тук няма понятие за сексуалния живот на останалите и дай Боже така да си остане. Ала да ме прощавате, едно 90 % от така наречения секс в тази книга е всъщност поставяне на хилядите доминанти и доминирани на планетата в крайно неизгодна позиция пред света в лицето на четящите страниците ѝ. Когато става дума за подобна тематика не е достатъчно, просто да решиш да пишеш за нея, трябва поне малко да си запознат с основните стъпки, които тя следва. Лично за мен, авторката изобщо не се е постарала, дори минимално да проучи BDSM тематиката. А ако има опит и описва преживяното чрез страниците на книгата, мога само да я съжалявам, защото точните описания за героите в тази книга са „лабилна жертва“ и „вманиачен насилик“. Нищо общо с действителността. И само като финал… Когато говорим за нещо толкова сериозно като BDSM, е пошло дори да споменаваме думата фикция, защото във всеки един момент, някой, някъде по света изживява своят наситен с емоции сексуален момент и ако той дори на 10 % наподобява описаното и преживяното от героинята в книгата, то този някой дълбоко в себе си крещи за помощ.

    1. Тук не знам дори как да напиша дълъг отговор… Мога само да кажа следното: *bow* най-накрая някой да види нещата както са!!! Благодаря за смисленият и добре обоснован коментар. За мен е истинско удоволствие да виждам такива и в този пост 🙂

      1. Моля, за мен беше изключително удоволствие да взема участие в разигралата се по темата мелодрама. Всъщност на фона на фикшъните, които обикновено чета, си беше направо развлекателно и отморяващо. Да не споменавам, че от прочетеното „станах мокра“, защото се напиках от смях.

      2. Леко де :Д не раздаваме памперси на входа. Радвам се, че успешно са повишили настроението ти, някои коментари тук. Всеки има нужда от такова „подмокряне“ от време на време.

  7. Напълно съм съгласен с написаното от Вас. В момента съм на 11 глава и то само, защото каквото захвана, го довършвам. Единственото нещо, което искам да Ви кажа е да обърнете внимание на пълният член при писане. Не се заяждам, може би имам професионална деформация. Поздрави!

    1. Истината е, че и аз я прочетох, защото не оставям книга просто ей така. Моят съвет е да направите изключение от правилото и да спрете да се тормозите. За членуването, не го приемам като заяждане. Осъзнавам, че имам известни проблеми с това и работя върху тях 🙂

  8. Здравейте, това лято прочетох и аз „Петдесет нюанса“, всичките три части ?! 🙂
    И понеже ми подействаха едновременно развлекателно, отморяващо и замислящо, реших и аз да напиша нещо тук. Това, разбира се е само мое мнение и не ангажирам никого с него.
    Темата е интересна. Честно, аз не знаех какво е BDSM и се порових малко да прочета. Замислих се за доминантно – подчинените връзки: не са ли те израз на доста задълбочено „взиране“ навътре в себе си. Да искаш да опознаеш себе си и другия – и в сексуален, и в не толкова сексуален план. Да искаш да достигнеш Онзи праг – за теб и за другия до теб – прагът на удоволствие, прагът на болка, прагът на болка от удоволствието и на удоволствие от болката. Той за всеки е индивидуален. Но ти, самият, дали знаеш твоя собствен праг ?
    И идеята е интересна: един мъж, обсебен от този начин на живот и една жена – пълна негова противоположност – да тръгнат един към друг, да се променят и да си помогнат взаимно.
    Разбира се, това е „булевардна литература“, не е последен вик на литературното изкуство, не е класика. Леко четиво е, като цяло. Езикът е доста елементарен, с много и разни видове повторения, досадни и изнервящи, на моменти. За да се получат три книги, всяка от по 300 – 400 страници, има доста разтягания на лукуми. Мен обаче това не ме подразни.Казах си, че това ми е лятното четиво за почивка през кратката отпуска.
    Образът на Крисчън ми се струва прекалено идеализиран. Така де, може ли да си на 27г., да си мултимилиардер и да си постигнал богатсвото си с честен труд и пот ?! 🙂 А освен това си и загрижен за хората – без лъжи, корупция, мръсни сделки и убийства. Иска ми се да вярвам, че може, ама наистина не вярвам. Звучи твърде идеално. И единственият му проблем е тъмното му минало. Дори ми се струва, че това не е достатъчен аргумент за избора му на живот. Но пък кой друг би избрал доминантно – подчинената връзка, ако не се е опарил прекалено рано от живота и не му се е наложило да се замисли Прекалено задълбочено. Така, че Крисчън Грей в един момент се оказва много по – задълбочен и мислещ тип, отколкото изглежда в началото. А и влюбването му в невинно момиче. Може би се влюбва в нея не само защото може да я притежава изцяло, защото никой друг не я е притежавал. Може би се влюбва в нея, защото е чиста и непокварена, защото само една неопетнена душа може да разбере другия, да достигне непредубедено до него.
    А не търсим ли всички ние точно това: някой да ни разбере, да вникне до същността ни, да може да усеща мислите и чувствата ни, дори когато нямаме силите и смелостта да ги изразим с думи.
    И Ана затова се влюбва в Крисчън. Рядко се срещат такива мъже: млади, красиви, умни и богати, които така да се вслушват в желанията на жените и така да ги познават.
    А Ана е противоречива, така е . Но ако някоя жена каже, че никога не е изпадала в противоречия вътре в себе си, особено по отношение на мъж, значи нищо не е видяла от живота.
    Харесва ми идеята да има два – три образа в себе си:
    – една луда сексуална маниячка, склонна към всякакви перверзии и изпитваща удоволствие да експериментира.
    – една друга – трезвомислеща, критична, безчувствена, която винаги вижда реалността, дори понякога вижда в по – черни краски от реалността.
    – и една трета, може би истинската, тази, която слуша себе си и Е себе си, но не винаги може да вземе бързо решение. Измъчва се, съмнява се, терзае се.
    Естествено, че не винаги знае какво иска. А нима всички ние винаги знаем?
    Да, напуска го, но после се връща. И успява да му покаже красивата страна на живота, успява да му даде смисъла, заради който да живее. Променя го. И му позволява и той да я промени.
    Всъщност книгата е доста идеализирана и начинът по – който завършва е най – идеалният от всички. В живота не се случва така, наистина. Но пък как да живеем ежедневно с горчивата реалност, ако нямаме някоя и друга, ей такава, лека книжка, която да ни напомня за „светлинката в дъното на тунела“ !?
    И накрая смея да кажа, че според мен, това е книга за хора с доста разкрепостено и широко мислене. Не е за всеки. Ако някой не я харесва или не иска да я чете, разбираемо е .
    Освен това, мисля, че това не е книга за тийнейджъри. Да ме извинят тийнейджърите. Изисква се доста житейски опит, за да четеш такива неща.
    Но разбира се, това е само скромното ми мнение и аз никого не ангажирам с него.

    1. Абсолютно уважавам коментарът ти. 🙂 Малко за защитниците на книгата, които в този блог се изразяват по този начин.

      Права си с това, че е строго индивидуално. Всичко е до лични предпочитания и очаквания към литературата. Не ми е чуждо нито четенето на еротика, нито на по-порно написани книги. Просто според мен тази книга дори и 1/2 не може да стигне до реалността, що се отнася до BDSM-a, като такъв. Не напразно посочих друга книга за сравнение. Не ми хареса стила й на писане.

      1000000000000000000000000% съм съгласна с теб, че тази книга не е за тиийнейджъри, но за съжаление голяма част от феновете и аудиторията й са точно такива.

  9. На пук на всички, които така жестоко оплюват романът ще заява гордо, че ме облада. Захванах се да чета преди 3 дни, започнах с четенето си в полунощ, четох без прекъсване до 6 сутринта, такъв интерес към книга не бях чувствала никога. Чела съм доста тежки книги като например „Кръстникът“, „Последният дон“, вярно е, че не мога да сравнявам тазни книга с книгите на Марио Пузо, но исках да кажа, че те са уникални, а дори те не ме бяха карали да чета с часове, без да ме отегчат и без да ми се доспи цяла нощ.
    В тази книга има нещо ,което ме кара да потръпвам. Всичката тази страст и красота се вихрят. А някои черти на Крисчън Грей са досущ като на моят приятел. Арогантността в книгата ми харесва, дори много. Вярно е, че всеки си има мнение, но мисля ,че не можете да наричате сюжетът на книгата “порно“, може би не оценявате еротиката до такава степен, каквато аз я оценявам.

    1. Бях готова да уважа коментара и мнението Ви, но с финалното изречение, просто респектът ми удари 0та.

      Изключително дразнещо е, когато някой се опитва да заклейми вижданията ти в сексуалната и еротичната литература или еротиката като цяло без да знае нищо за теб.

      В самото ревю съм споменала и други поредици, който са дори по-еротични от „тази“. За мен книгата е написана адски елементарно и монотонно.

  10. Незнам защо долавям злоба,комплекси,и омраза в тязи статия ами Госпожо или Госпожице като не ви харесва дадена книга не я четете.Освен това цял свят е признал книгата и има мильони фенове по света вашата злобна статия ще си остане една точка просто. Аз искам да кажа че и трите книги са уникални и найстина завладясващи и завинаги ще останат в съзнанието ми, така че който не я е чел да не чака ами да отива да ги купува: *

    1. Не знам защо търисте злоба, комплекси и омраза в мнение, което не съвпада с вашето. Аз, както и много останали имаме право книгата да не ни хареса и да я считаме за пълна подигравка с термина литература. Всичко е въпрос на личен и персонален вкус. Не ми хареса, съответно не прочетох останалите книги, ако вие имате навика да оставяте книги на средата това е Ваш проблем.

      До колко цял свят е признал книгите може много да се спори. За щастие едни от най-големите имена в литературата не казват нищо хубаво за тази поредица. Останете си със здраве и не забравяйте, че на хората им е позволено да имат мнение различно от Вашето.

      А който не я е чел и има желание да види за какво иде реч, моят личен съвет е първо я дръпнете от някъде и ако първата книга ви допадне тогава мислете за покупка. За мен лично е разход на средства и дървесен материал.

  11. 1) Относно договора, никъде не е написано, че отиват на съд.
    2) Крисчън Грей е представител на красотата и успеха, но както всяко нещо, има негативна страна. При него, са решили поведението му в интимен план да е отблъскващата му черта.
    3) Не си запозната с книгата, затова стигаш до извода за „закръглена, арабска жена без права“.
    П.П.:
    Харесва ми поредицата (не съм стигнала до края) по някакъв странен за мен начин, може би заради романтиката. Когато почнах да чета книгата, не бях запозната с идеята и нейното резюме. Дойде ми в малко повече толкова подробно описания секс, но не съжалявам за прочитането и. Всяка жена би била доволна, ако успее да промени мъжа до себе си. В крайна сметка съм със смесени чувства. Аз лично не смятам, че хората, които не харесват това или което и да е друго произведение (филм, книга, картина и т.н.) трябва да обръщат толкова внимание и време за нещо, което не харесват. 🙂

    1. 1) Не съм търсила детайли по договора, книгата беше достатъчно дебилно написана.

      2) В интерес на истината в неговият образ наистина имаше чар, но калпавото писана уби всякакъв интерес.
      3) След като съм прочела първата книга, малко или много съм запозната с нея, а хората които нямат грам идея какво точно е БДСМ я възхваляват, но… реално има Гугъл за повече информация по въпроса.

      Не мисля, че е редно да си с някой за да го промениш. АКо го направиш в крайна сметка ще си с всеки друг, но не и с човека в който си се влюбил. Ако не ти изнася просто си тръгваш, ако почнеш да променяш значи не обичаш исгински. Говориш на изуст, защото ако беше обърнала внимание на блога като цяло щеше да видиш, че има ревюта на филми и книги от всякакъв тип с положително и отрицателно мнение. Самият факт, че се намират коментиращи на пост с дата от преди повече от 2 години показва, че не аз съм тази която влагам време в това. Прочела съм книгата, написала съм си мнението и до тук. Нито продължих със следващата нито имам намерение да гледам филма. 😉

      1. Не, не, не ме разбирай погрешно. Относно датата на публикацията, почти никога не обръщам внимание. Но като гледам последния комемтар, е отпреди няколко дни. Не говоря за пълна промяна на друг човек, хората дори неволно се променят от обкръжаващите ги хора. Колкото до различните филми и книги описани в блога, не ме вълнуват, по простата причина, че случайно попаднах и на този пост. Както и да е. Всеки има различно мнение и вкус, затова смисъл от спорове няма. 🙂

      2. По принцип се стремя да отговоря на всеки коментар в блога си, ако някога се е случило да пропусна някой е било защото съм в движение. Точно самият факт, че не си запозната със съдържанието на блога не ти дава право да заклеймяваш кой с какво си губи времето. Факт е, че съм чела книгата имам ниско мнение за нея и съм го изложила в ревюто си. Как пък не се спря на поста за „Ловецът на хвърчила“ или „На изток от Рая“?

  12. Търсих повече за БДСМ и ми излезе и тази страница. Не съм длъжна да чета всички теми в блога, за да изказвам мнението си на една от тях. И аз съм чела първия том. Както ти можеш да пишеш каквото пожелаеш, така и аз, така че не е нужно да си груба с хора, които не мислят като теб. Както и да е, доста се отплеснахме с идеята на темата, така че нека да спрем до тук. Лека вечер!

    1. Всъщност за да твърдиш, че не съм запозната с книгата и си губя времето с нещо което не харесвам, трябва да си запозната със съдържанието на блога, защото то оправдава думите ти. Приятен ден.

  13. Не по темата: Ще взема да изгубя здравия си сън, поради редицата „позитивни“ коментари „за“ и „против“ горецитираното четивото. Ще го грабна от някъде и ще му се насладя, и то само и единствено по начин, който това тритомно булевардно романче само си заслужи.

    И един съвет към всички, които четат нюансите, защото видите ли било световен хит. Спрете да вярвате на телевизията и започнете да си купувате литературата на база на това какво искате да четете, а не на база какво световният PR – журналистиката ви казва, че трябва да четете.

    Една книга, от който и да било жарн или автор и за която и да било възрастова група, не трябва да бъде последната ви стъпка по дадена тема, а трябва да ви подбужда, насърчава и бута към желанието да прочетете и научите повече за нея. От повечето коментари разбирам, че масово хората, които не знаят нищо за BDSM са стигнали не по-далеч от Уикипедия – част от уеб пространството, което води много лоша политика на актуализация на информацията си през последните години. Ала това е една друга тема, за която не ми се говори. Първият индивид тук, който ми каже, че тази тема го е накара да чете и друга по-специфично насочена по темата литература и успее да си защити позицията с доводи, ще му стисна истински ръката. Но само, ако успее да докаже, че не точно тази трилогия, а не последващите книги са го накарали да чете и да се интересува по-задълбочено от BDSM, дори само за да обогати общата си култура.

    Мерси, че изчетохте словестното ми излияние, но не се сдържах. Явно съм в нездържано настроение.

  14. Здравейте,
    още щом книгата нашумя на пазара моите приятелки си я купиха и обсъждаха почти постоянно на събиранията ни. На мен също от любопитство много ми се искаше да я прочета, но колкото и да се уговарях с тях по една или друга причина книгата така и не стигаше до мен. Преди около месец в тях се зароди ново въудошевление около излизането на филма и аз най-сетне успях да намеря книгата в електронен вариант. С ръка на сърцето мога да заявя, че колкото повече четях, толкова повече се натъжавах. Не считам себе си за особено интелигентна или умна, но как е възможно моите приятелки да пискат само при споменаването на тази книга, как е възможно някое момиче по света да го прави? Нямам нищо против BDSM или каквито и да е секс сцени, даже много харесвам това, но просто тази книга ме оставя без думи и то в лошия смисъл на думата. Изпитвам гняв, тъга, разочарование. Осъзнавам, че книги като тази ще затрият въображението ни завинаги и ще убият всичко свято в художествената литература. Хората казват, че днешното поколение не чете и това е лошо, но е в пъти по-добре от колкото да се запознава отблизо с „Петдесет нюанса сиво“. Филмът се рекламила като: „направен по най-обсъжданата книга“, на някой прави ли му впечатление, че не казват най-добрата, най-хубавата, най-награждаваната, най-оригиналната… и като цяло бих могла да приема, че идеята за тази книга, не е толкова лоша, но начина по който е написана…. безвкусно. Описанията са празни, мислите в главата на главната героиня са объркани, хаотини и толкова постни, че те отдалечават маскимално от нея. Секс сцените са твърде вулгарно обрисувани и ми напомнят на нискобюджетно порно. Но на кутията му поне пише порнографски филм, а не книгата, която ще ви пристрасти. Очевидно е че главният герои страда от някаква психическа травма, но от всички тези загатвания нито едно не задълбава наистина за проблема и накрая всичко остава повърхностнно, разбира се всичко с изключение на пенисът му, който многократно потъва надъблоко във вагината й и кара всички момичета по света да се подмокрят…
    Предполагам, че има още много неща, които мога да напиша по въпроса, но едно е ясно – тази книга е истинско наказание за модерната литуратура. Исках да ти благодаря за ревюто. Разсмя от сърце, вдъхна ми надежда и съм много щастлива, че мислиш така.

    1. Нямате идея колко много ме зарадва коментарът Ви! Вие също ми вдъхнахте надежда, че хората не са тотално изтрещяли и някаква част от тях е запазила разсъдъка си и може да направи разлика между стойностно четиво и булеварден боклук!
      Аз лично сметнах за доста обидно този филм да излезе точно на 14ти февруари, когато се предполага да се почита любовта (макар и от католиците). Но каквото обществото (или поне големият процент от него), такова и търсенето… За съжаление.

  15. Вземи си обнови информацията.Не си прочела и 1 страница от тази книга,а вече съдиш?Смешни сте.Бългърите знаем само как да критикуваме.

    1. Вземи се научи да четеш. В крайна сметка пиша само за книги които съм чела. Също така се научи да пишеш. Въпреки, че не се изненадвам от аматьорската ти грешка имайки предвид каква кауза защитаваш в този коментар. Лека и спокойна вечер от мен. Диалогът с Вас е излишен.

  16. Prochitaneto na statiata, mi dostavi takova udovolstvie, kakvoto ne viarvam da postigna cheteiki samata kniga. Misleh, che podobni romani sa dalech v istoriata sled zakrivaneto na izdatelstvo „Arlekin“. Vodeiki se ot maximata, che „Nie sme vyv vremeto i vremeto e v nas“, reshih da predpriema avanturata s prochitaneto na tova knijle, estestveno chisto informativno moga da priznaia, che imashe facti, koito me vpechatliha … nai-veche sposobnostta edno devstveno momiche da se okaje tolkova, sexualno i da moje da byde zadovoliavano taka“raztyrsvashto“ i … drugite shabloni mai gi zabravih. Brehhhh … mladite mnogo byrzo vlizat v polovo osyznata zrialost… a moje bi Grey znae niakavi misteriozni tehniki nepoznati dosega. Stignah do Vashia blog, tyrseiki mnenie, t.k. sym v dilema, dali da docheta tozi bezmislen paskvil ili da ne gubia vreme.

    1. Ами нямам какво да ви посъветвам. Връщайки се назад във времето си мисля, чещях да оцелея и без да я дочета. На финала дори не ми стана любопитно какво би се случило в другите 2 книги, които така и не прочетох. Една ми беше достатъчна. Така, че изборът оставям на Вас 🙂 Благодаря за коментара. Приятен и усмихнат ден.

  17. На мен също не ми пука какво мислиш, защото книгата ми харесва. Мъж съм, не съм пубертетка девойка и определено в героинята намирам много хубави женски качества, които съвременната българска жена няма. А това са изконни женски качества, които я правят нежна, уязвима, красива.. И честно казано не книгата, авторката и стилът на писане ти е проблема, а това, че все още има жени, които са готови да оставят назад себеуважение, гордост, еманципация и да бъдат предани, да се посветят на някого. Твоето си е чиста злоба и комплекс „КАК МОЖЕ!“… А колкото до стила на авторката – проза е, разказ, няма претенции за нищо и не е зле да погледнеш собствения си „стил“ преди да заклеймяваш.
    Впрочем погледни си също правописа и пунктуацията, че пишеш критични статии с граматиката на 3-то класничка.

    1. Никога не съм парадирала с правописа си, но Вие Борислав ме плашите. По принцип жертвите на домашно насилие биват пречупвани да загубят себеуважението си, гордостта си и да са изцяло предани на насилника… Дори няма да ви карам да четете коментара на MaraJadeSkywalkerFan който е въпрос към Вас. Изобщо не завиждам на жената до Вас, особено ако очаквате тя да остане куха черупка без гордост и себеуважение. Една жена може да е мила, нежна и красива и без сама да не уважава и презира себе си. Мисля, че понататашна комуникация с Вас, ще е загуба на време…

  18. Я пък ти да ме светнеш, Бориславе, защо, за да си посветен на някого и предан, трябва това да е свързано с оставянето назад на себеуважението, да оставиш назад гордостта си и така нататък – нещата, които сам си написал. Ако разтърсиш в Google ще видиш от коя също fiction героиня идва никнейма ми и гледайки нейната връзка с въпросния герой от SW, някак си не виждам как взаимното уважение и зачитане на личността и гордостта във връзката между двама души е лошо нещо. Някак си моменти във филма, в които образно казано в един момент казваш – „Добре, давай, набий ме!“ и след 5 минути казваш „Ама ти що ме унижаваш?“, ами за мен са страннички да го кажа по-меко. Няма лошо да имаш собствено мнение и да казваш, че книгата ти харесва – хубаво. Но да казваш, че човек пък не може да изкаже различно мнение, което в случая е отрицателно като това на bloodyrosered – е също толкова лицемерно, не смяташ ли? Да не говорим, че ако вземем да се заяждаме за правописа или за стилистичното писане на думи, някак си това 3-то класничка.вместо третокласничка ми изглежда грешно – don’t you think ?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s