AC/DC : For those about to rock! Live in Sofia

Този пост трябваше да е написан доста отдавна, но все пак съм позапуснала този блок лекичко и май е време да поправим грешката. Този месец София бе разтърсена от динозаврите на рок музиката. Винаги съм се чудила, защо точно динозаври, но ето на можах да видя със собствените си очи. Изживяването беше неповторимо и едва ли ще ми стигнат думите дори да се опитам да го опиша… Един концерт не е само групата, а тълпата като цяло, като едно биещо сърце.

Именно това е един от факторите които ме въодушевяват когато отивам на концерт. Истината е, че пристигнахме доста рано беше около 17ч., което пък не попречи да се изпънем на по бира и да гледаме как Националният стадион лека полека се запълва с хора. Разнообразие от възрастови групи, мъже, жени, близо 4 поколения, ако не и повече се бяха събрали на този стадион. И как няма? Последно турне за групата преди да се оттегли от голямата сцена и първото им пребиваване у нас… Това което ми направи впечатление бе, че на път за стадиона чух и много чуждестранна реч… Нашето малко Национално Стадионче (казвам малко, защото ако тръгнем да го сравняваме с обикновенните не националните на други държави да… ) побра 60,000 човека. Даде място на едно изключително събитие!

Групата предложи на феновете си едно незабравимо шоу. От момента в който стъпиха на сцената до последните секунди. Нямаше детайл който да не бе изпипан и с ръка на сърцето мога да кажа, че на този концерт озвучаването беше най-доброто което някога съм чувала. Под ярките светлини на разноцветните прожектори, малките звездни рогца, който се люлееха като безкрайно море от въглени, пламъците които избухваха от време на време и неуморимите музиканти от AC/DC , който не спряха да се раздават цяла вечер. Изпяха се много и незабравими хитове, като TNT, Highway to hell, Back In Black, Black Ice, She’s got the Jack и т.н. Естествено на песент като She’s got the Jack страстите се нагорещиха, мацки от публиката, започнаха да захвърлят тениските си и дори на Ангъс му стана топло и след като изсвири солото си за песента, рещи, че е крайно време да захвърли дрехи…

Освен, че не спря цяла вечер да подскача, намери сили за един горещ въпреки годините му стриптийз, Ангъс сякаш беше на батерии и буквално накара публиката да онемее с близо 30 минутното си соло. Нито един от членовете на групата не пропусна дори за момент да подгрява публиката. Имаше контакт със зрителите през цялото време. След абсолютно всяка песен се обръщаше внимание на подивялата от кеф тълпа.

Мога да говоря безкрай, да разправям колко диво и неповторимо е било и как едва ли скоро нещо такова може да се повтори… Факт, който едва ли има как да бъде оспорен. Истината е, че такова нещо трябва да се види, за да може да се усети. Сигурно винаги ще си спомням как гласовете на 60,000 човека прерастват в един, всичките вдигнати ръце и изобщо невероятният купон който тези момчета от Австралия предложиха. Концерта беше страхотен не само защото това са AC/DC макар, че и това щеше да е напълно достатъчно, а защото рокът е вечен. Всички тези дечица, тийнейджъри, младежи, хора в средна и по-напреднала възраст и с различни секусални наклонности го доказаха. Защото рок парчетата не са песни които ще греят на небосклона ден до пладне, те са такива звезди, които ще се усмихват от непосклонна на много поколения…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s