„Тетрадката“ – Никълъс Спаркс

Истината е, че дори аз не знам защо си купих книгата, понеже филма не ме впечатли особено… Може би само края. Но ето на видях я в книжарницата и се замислих… Филма не беше толкова лош, значи книгата определено ще е по-добра. Все пак това е златното правило и си я купих. Почнах да я чета онзи ден… И вече нищо не остана за четене…

Спомням си снощи бях решила да прочета 1 глава за лека нощ както се казва. Не усетих дори, кога сълзите започнаха да се стичат от очите ми. Подсмъчах, като малко момиченце. Сигурно през живота ми само 3 книги са ме карали да плача и това е една от тях. Днес докато бях на работа също си поплаках… Нямаше как…

Една увлекателна и затрогваща история. Един прекрасен разказ за истинската любов и всичките й цветове. Как те кара да се чувстваш жив и истински и най-вече тази книга те кара да повярваш, че някъде по белия свят наистина има хора, които се обичат до последния ден и остаряват заедно.

Снощи все още със засъхващи сълзи успях да заспя спокойно, докато сенките се прокрадваха по стените на стаята ми, под лекия напев на компютъра, аз просто се отнесох. Заспах със засъхващи сълзи и усмивка на лицето си и нямах търпение да дойде утрото за да довърша тази невероятна и затрогваща книга за истинската любов.

Както Ной казва… „Всеки трябва да има поне едно такова лято…“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s