Сесилия Ахрън – P.S. I Love You

Тази книга се превърна в една от любимате ми книги преди близо година. За какво се разказва ли? Ще ви покажа официалното ревю на книгата, а после ще добавя скромните си впечатления…

“ Животът е за живите,но един ангел хранител никога не е излишен.
Холи и Джери един без друг? Абсурд! Но след седем години безоблачен съпружески живот Джери внезапно умира. Това съсипва Холи. Обаче в навечерието на трийсетия й рожден ден Джери отново се връща при нея. Той е оставил пакет писма със заръки:
“Купи си нощна лампа”,
“Купи си секси дреха”,
“Наслаждавай се на почивката, която съм подготвил за теб”,
“Участвай в състезание по караоке”.
Така любимият човек, който я е познавал най-добре от всички, успява да я научи, че животът продължава. Постепенно Холи преодолява болката и тъгата и открива, че отново може да се смее, пък макар и през сълзи.
Сензационен дебютен роман, който доказва, че истинската любов никога не умира.“

Така и сега май идва момента в който да ви отегча със собствените си мисли и съждения по въпроса. Някой ще каже „Ох…поредния ‘чиклит'“ Но тук аз ще надигна глас…Повярвайте ми не е. Колко пъти сте виждали около вас, а може би на някого от вас се е случвало (искренно се надявам, че не), как смъртта отнема от някой най-любимия човек. Болката бавно превзема, а самотата поглъща. И как може да продължите живота си без този някой? Сами…Стоите занемели до прозореца на вратата с притаената надежда, че той/тя ще се върне, ще ги видите отново, но стаята остава все така празна, също както и сърцето ви…Дните губят смисъла си, а болката не намалява. В тази книга се описва как един мъртъв човек намира начин да спаси любовта на живота си от дупката на скръбта, да я води и напътства. Истинска, силна и неподправена любов. От самото начало на книгата се смеех, а после изведнъж избухвах в плач и обратното. Поглъщах всяка следваща страница отново и отново, а книгата безмилостно приближаваше своя край. Исках да чета още, но не исках да свършва…На края вече плачех като малко дете, а на последната страница вече се усмихвах. И когато я затворих ми стана тъжно, стана ми тъжно, че книгата просто свърши…

Преди да си извадите погрешни заключения искам да уточня, че съм книгоман. Изчела съм толкова много и различни книги, но рядко някоя ме е впечатлявала до такава степен. Истината е, че това е най-невероятната книга попадала в ръцете ми и от този момент нататък се превърна в моя любима. Искрено я препоръчвам на всеки един от вас. Дори и да не ви хареса е ваше право, но за мен ще остане най-доброто което някога съм чела…

P.S. I love you…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s